Още отъ начало Троянъ се е населявалъ само отъ българи. Турци не е имало. Само десетина къщи е имало мюслюмански цигани. Последните съ загинали много трагично: Петь, шесть души българи съ буйни глави презъ 1877 год. ги навързватъ и ужъ да ги закаратъ въ Севлиево при русите, избиватъ ги като кучета и труповете имъ хвърлятъ въ р. Видима. Въ градовете Елена и Габрово е имало по цяла махла християнски цигани, но те следъ освобождението захванали да се женятъ за българи, приспособили се къмъ новите условия и се побългарили. Те въ началото се занимавали най-много съ касаплъкъ и ковачество. Отъ Габрово въ Троянъ е дошълъ Данайлъ Ковачътъ .въ Горни-край, като е пренесълъ ковачеството. Синовете му Христо, Стефанъ и Василъ достигнаха  добро обществено положение: първия беше кметъ въ Плевенъ, а другите двама - чиновници въ Троянската община. Колкото за рода на Лингорите, той е чисто български, само че случайно му е прикаченъ тоя прякоръ, който на български значи лъжица, а на ромънски Лингоръ.
 Предполагаме, че родовете покрай Алдица: Кониши, Ченковци, Тилбизи, Раювци, Беневреци, Мондеци, Бонджовци, Кадрафили и други са  пославянени римски преселнаци, понеже са коренни троянци; но презъ XVIII векъ въ Троянъ са се преселили Папазовци отъ Разлогъ, Балювци отъ Охридско, а Боджеци и Пеновци отъ Одринско. Сега по-интелигетните и способни троянци, се изселватъ, защото както казва и народната пословица:„Голяма риба въ малка вода не може да живее". На тяхно място дохаждатъ отъ махлите и селата момчета, които изучаватъ някой занаятъ, задомявать се и ставать добри граждани. Сега по-голямата часть отъ занаятчиите и търговците са селяни и махлени. За троянская говорь е писалъ проф. Младеновъ въ книга II на Ловечъ и Ловчанско стр. 108 Пръвъ пъть ние сме изнесли по-научно троянското наречие (диалектъ) въ книга IV на сборника за народни умотворения, издаванъ отъ М-ството на народ просвещение въ 1891 год. стр. 56, 183 и 285. Ние напечатахме фонетически - на троянски говоръ-няколко песни и две приказки. Троянскиятъ говоръ, като че е междиненъ между източното и западното наречие, но повече принадлежи къмъ първото.