БРЕГАЛНИШКАТ� МИСИ�
Когато пиша� ил� гово�� за кн�� Бори�-Михаил (852 - 889), мнозин� употре�ва� шаблонната характеристика "слаб полководец, блес�� дипломат"[1]. Не зн� ко� пръв � измислил � употреби� тази формул�, но � се използва прекален� чест� вместо об�снение на очевидното несъответствие межд� сериозността на военните поражени� през годините на неговото управление � сравнителн� меките, дори благопри�тн� за българит�, клаузи на мирнит� договори след ��. Не са известни подробност� за нито една битк� на кн�� Бори�-Михаил, та да преценим съотношениет� на конкретн� противосто�щите на полесражението военни сили, дълбочинат� на стратегическ� � тактически� замисъ� на българскот� командване � военното изкуство, � коет� � би� претворе� пр� конкретнит� услови� този замисъ�. � не � �рн�, че всички битк� на кн�� Бори�-Михаил са били неуспешн�.
Кн�зъ� мона� � ус�� да организира вернит� си христи�нски сили, да превземе мощнат� крепос� на столицат� Плиска � да разгроми войските на св� недостое� си� � приемник ха� Расате-Владимир през есента на 893 �. Ет� една негова победа - за съжалени�, � наложена му битк� на баща срещ� си�, спечелен� вече на стар� години.
Причинит� за българскит� военни неуспехи през вторат� половина на IX �. са �колк�, но нито една от �� �ма нищо общо � пълководческит� качества на кн�� Бори�-Михаил.
Когато � 852 �. Бори� се възкачва на престола, то� став� владетел на обширн� импери� от Средни� Дуна� до Черн� море � от Днестъ� до Адриатическо море, създаден� от неговите велики предходниц� хановете Крум (803 - 814), Омурта� (816 - 831), Малами� (831 - 836) � Прес�� (836 - 852) - една импери� съ� слаб� вътрешно етническ�, стопанск� � културно сцеплени� � � неуреден� международно положени�. Това съст�ни� на Българскат� държав� неизбежн� � давало своето отражени� какт� върх� нейнат� дипломатическа активнос�, така � върх� военните � кампании. Истори�та властн� � изисквал� водите�, койт� да затвърди постигнатото през миналото � да го направ� жизнеспособн� за бъдещето.
Величиет� на кн�� Бори�-Михаил � � това, че то�, като малцин� друг� � нашата национална истори�, � съум�� да види �сн� вътрешното съст�ни� � международното положени� на Българ� � тогавашн� св��, да се поуч� от своите собствен� грешки � от грешките на другит�, да се възползв� от ��, да подчин� цели� си живо� на поетат� отговорнос� за съдбат� на държават� � народа � да следва докрай избран� спасителен пъ�, бе� това да означава отка� от компромиси като стъпал� къ� набе�заната це�. Този бе� съмнение на�-вели� българск� владетел � изкл�ителна, сложна личнос�, по Шекспировски целеустремен� � драматична, ко�то �ма � не може да им� нищо общо � какъвт� � да � шаблон.
Поне сами�� кн�� Бори�-Михаил � губе� винаги, когато се � опитва� да действ� по чужд шаблон. � началото, по пример� на старит� българск� ханове, � то� се стре�� да разреш� сложните проблеми на българскат� външна политика � острието на меча. Скор� след възшествието си на престола Бори� развалил стар� съ� � крал Лудвиг Немски (840 - 876) � � немско-моравски� конфликт се намеси� като съ�ни� на кн�� Ростисла� Моравски (846 - 870). Тази нова ориентац� на северозапа� очевидно не � държал� сметка за враждебностт� на Визант�, ко�то се � стре�ла да си възвърне от българит� своите наскор� загубени земи � днешна Трак� � Македони�, какт� � за зараждащат� се враждебнос� на сръбскит� племен� на запа�. Естествено, пр� бойн� действ� на �колк� фронта българит� загубили войнат� на северозапа�. Изглежда немските войски са проникнали дълбок� � българскит� земи, защото охридски�� архиеписко� Теофилак� Българск� (1088 - 1107) � своето "Жити� на тивериуполскит� мъченици", въ� основа на недостигнали до на� извори, съобщава, че "Когато казани�� диве� Бори� наследил властт�, обла� от франки (немц� - бе�.�.) покрил �ла Българ�" [2].
Им� ли това поражени� причинна връзка съ� слаб� пълководческ� качества на кн�� Бори�? Безспорн�, не. Kат� централноразположена държав� на Балканск� полуостров Българ� винаги � била подложен� на центростремителе� натиск от всички по-близки � по-далечн� свои съседи. Когато отра�вали натиск� на един от своите съседи, българит� обикновено печелели военни победи. Но � конфликт � всички ил� � повечето от �� Българ� неизменн� губела. (Нека си спомни� Балканскат� войн� от 1912 - 1913 �.: българскит� войски, предимно съсредоточен� на �нотракийск� боен театър, пожънали славни победи на� турцит�, направил� българскот� им� уважаван� от цели� св��, записали именат� на българскит� пълководци съ� златни букв� въ� военната истори� на човечеството. Само �колк� месеца по-късн� същата тази арми�, водена от същите тези пълководци, � Междусъюзническата войн� от 1913 �. против всички наши съседи претър�ла катастрофалн� поражени�, пречупил� ст� � петдесет годишн� възрожденски възход на българщината - поражени�, чиит� последиц� � досега тегнат върх� българск� наро�.)
Поучил се от поражениет�, кн�� Бори� побързал да възстанови стар� съ� � немцит� (възможно � да � разрешил на немско-католическот� духовенств� да шири христи�нствот� � северозападнит� земи) � да потърс� помирени� � Визант�. Войнат� тлеела като погранични стълкновен� по фактическата българск�-византийск� границ�. Притисната от арабит�, византийскат� импери� не била � съст�ни� да се възползв� от поражениет� на Българ� � немско-българскат� войн�, но представ�вала сериозна потенциалн� опасност. Чрез разм�ната на пратениц� българск�-византийск�� мире� догово� би� сключе� на�-веро�тн� � 853 - 854 �. Услови�та му са неизвестни, но изглежда � двет� страни � незавиднот� си международно положени� са си направил� взаимн� удовлетворителни отстъпки. Визант� признала българскит� териториални придобивки � Горн� Трак�, Родопите � днешна Македони�, като българит� се отдръпнали от беломорски� бр�� межд� усти�та на реките Струма � Мест�. Какв� са били българскит� отстъпки срещ� съгласието на Импери�та да призна� загубата на почт� всички свои Балканск� владен�, осве� посочената него�ма корекц� на фактическата границ� � задължението да се освобо�� пленниците, за коет� имам� известни сведен� от византийскит� хронисти, може само да се предполага. Ак� Българ� не � направил� отстъпки, тр�бвал� � да действ� от позици� на силата, какват� � не � имал� след поражениет� си въ� войнат� � Източнофранкскот� (Немското) кралство, � � страше� глад сполет�� страната.
Историческит� извест�, � коит� разполагам�, дава� възможност да се твърди, че кн�� Бори� се � съгласил византийск� мисионер� да продължа� прекъснатата от българскит� освободителн� войн� през вторат� четвър� на IX �. христи�низаци� на слав�нското населени� от новоосвободените земи. По този начи� реалните териториални придобивки на Българ�, признати � мире� догово�, се компенсирали � надеждат� за Визант�, че поне ще запази църковно � културно вл�ни� � загубените от не� земи като предпоставка за едно желано по-добр� бъдеще. Инач� не може да се об�сн� бързинат�, � ко�то � би� постигна� миръ� след го�мото поражени� на Българ� на северозапа�.
� ко� райони � ко� именно мисионер� на Визант� са били допуснат� � новите българск� земи не знае�. Но въ� всек� случай, грък�-византийскот� вл�ни� � тези краища не ще да � било за подцен�ване, що� като кн�� Бори�-Михаил веднаг� след завръщанет� на Кирило-Методиевит� учениц� � родината (885 - 886) � побързал да изпрат� на�-изтъкнат� от �� - Климен� - да внед�ва слав�нобългарск� просвета � книжнина сред своите земл�ци от �озападните българск� земи (по-късн� та� съ� същата це� са били изпратен� � неговите сподвижниц� Наум � Григорий).
До на� са достигнали сериозни сведен� само за съдбоносната миси� на велики� слав�нобългарск� първоучите� св. Константин-Кири� Филосо� сред българскит� слав�ни от поречиет� на Брегалница, �� приток на �. Вардар (дн. Североизточн� Македони�), ко�то надали � била единствената миси� на византийск� мисионер� � �ните � �озападните земи.
Напразно � Пространните жити� (�.на�. "Панонски легенд�") на равноапостолит� Кири� � Методи�, основнит� извори за живота � делото им, ще търсим сведен� за Брегалнишкат� миси� на Константин-Кири� Филосо�, какт� � за какват� � да � �хн� връзка � българскит� слав�ни изобщо. Пространното жити� на Кири� � написано на глаголиц� � Морави� след неговата смър� на 14 февруари 869 �. � Ри� (приема се за доказано, че житиет� � написано � период� 879 - 882 �. поради установената връзка � �.на�. "Италианска легенд�", посветен� на папа �ан VIII, ум�� на 16 декември 882 �.)[3]. Неговата це� � очевидна - да прослави св. Кири�, да представ� неговата Моравско-Панонска миси� като вене� на живота � делото му, за да бъда� затвърдени трудовет� � заветите му � съзнанието на западнит� слав�ни. Немислим� � било да се свързв� имет� на св. Кири� � миси� сред българскит� слав�ни, тъ� като Българ� � била традиционе� съ�ни� на Немското кралство - заклет� враг на Морави� � Панони�. Осве� това, след извънредното заседани� на Цариградск� всехрист�нски събо� на 4 март 870 �. Българ� се от�та от Римски� апостолическ� престо� � приема църковна автономи� по� върховенството на Цариградскат� вселенск� патриарш�. � кр� на седемдесетте ил� началото на осемдесетт� години на IX �., когато � написано житиет� на св. Кири�, вече � било �сн�, че са напразни усил�та на Ри� да върн� Българ� по� своето крил�. Невъзможно � било да се компрометира пред Ри� едва търп�ната слав�нска просвета, книжнина � богослужение сред западнит� слав�ни, делото на безсмъртни� Кири�, � една мака� � минала връзка � не�рнат� Българ�, причинил� на католицизм� толков� огорчени�; нека не забрав�ме, че Панони� � Морави� са били � диоцез�( църковна област, епархи�, какт� � �лата територи� на поместна църква.) на Западнат� римокатолическ� църква. (Ет� ка� се "изви�ва" дори управлението на ненаименуван� кн�жество на �ни слав�ни от българскат� груп� � Пространното жити� на св. Методи� архиеписко� Моравски, написано па� на Запа� скор� след смъртт� му на 6 апри� 885 �.: "На�-сетн� ца��, като узна за неговите способност�, даде му да управл�ва слав�нско кн�жество - като че ли предвиждаш�, би� каза� аз, че ще го изпрат� учител � пръв архиеписко� на слав�ните, та да изуч� всичките им обичаи � постепенно да ги обикне" �.�. �лата дейнос� на Солунските брат� � � двет� жити� се представ� само като подготовка за Моравско-Панонската миси� след 863 �.).
Принуден� см�, пр� тази едностранчивос� � съзнателно премълчаване на фактит� � Пространните жити� на Кири� � Методи�, да обърне� поглед къ� книжовните паметниц�, посветен� на живота � делото им от �ните � източнит� слав�ни, какт� � от неслав�нски автори (по изкл�ение, за дейнос� на Кири� � Методи� сред българскит� слав�ни свидетелства� � западн� извори: "Моравската легенд�", според ко�то Кири� работи� межд� българит� на пъ� за Морави�, � "Чешкат� легенд�", според ко�то то� отишъл � Морави�, след като покръсти� Българ�)[4].
Повечето от тези паметниц� са създаден� � Българ� � последните десетилети� на IX �. � през X �. от непосредствени учениц� на Кири� � Методи� ил� от техн� следовници, мног� добр� осведомени за действителното положени� на нещата.
Го�ма груп� паметниц� свидетелства� за пр�ка мисионерск� � просветителска дейнос� на Брат�та-първоучители сред �ните слав�ни от българскат� груп� - на Методи� по врем� на управлението на слав�нско кн�жество � днешна Източн� Македони�, приблизителн� от 837 до 847 �., � на Константин-Кири� Филосо� - след 855 �.
На�-напред да изтъкнем част от книжовните паметниц�, свидетелстващи за дейнос� на Светит� брат� сред българскит� слав�ни пред� Моравско-Панонската миси� (863 �.), бе� да уточ�ва� времет� � �стот� на тази дейнос�.
На�-старот� � на�-автентично свидетелство за пр�ка дейнос� на Константин-Кири� Филосо� сред българскит� слав�ни се съдърж� � "Похвалното слов�" за него, творба на на�-близки� Кирило-Методиев ученик св. Климен� Охридски. Вече нико� сериозно не оспорв� � наукат�, че Климен� � българск� слав�ни�, роде� � тридесетте години на IX �. � днешните македонски предел�, където се присъеди�ва къ� Методи�, за да бъде вере� ученик � спътни� на двамат� брат� до кр� на земн� им пъ�. � своето "Похвално слов�" Климен� велича� св. Кири� като "преблаже� отец � учител на наши� наро�". По� "наши� наро�" Климен� разбир� св� собствен, слав�нобългарск� наро�, сред койт� � написа� Словот� след завръщанет� си от Морави�, � не слав�ните изобщо - �.� то� �сн� различав� "Всички народи", коит� св. Кири� � просвети�: едни чрез писмен�, � друг� - чрез учение.
Какт� � известно, Кири� � Методи� са били канонизирани за светци скор� след смъртт� им, определени са били � дн� на църковно-богослужебното им честване (14 февруари - Успени� на св. Кири�; 6 апри� - Успени� на св. Методи�; 27 �� - де� на светит� Седмочисленици - Кири�, Методи�, Климен�, Наум, Горазд, Сава � Ангелари�, � по-късн� � 11 ма� - де� на "общата похвал� � поме�" на Кири� � Методи�). Въ� връзка � тези чествани� са били създаден� предимно на българск� почв� православн� служби, похвал� � жити�.
� службата на св. Кири�, въ� варианта, открит от руск� учен �. Радченко � ръкописн� книг� от XIII �. � Българскат� митропол� � Скопие, песе� I-ва, се пе�, че Кири� отив� да уч� западнит� народи (езиц�) � "Книгам� рамн� бльгарскым�"[5].
� службата на св. Методи�, за ко�то Драган Костич устано�ва, че � дело на Методиев� ученик Константин Преславски [6], � песе� VII-ма, са изброени слав�нските страни, � коит� Солунските брат� са работили, като на�-напред � Българ�: "� ва�, светци, се хвал� славно град� Солу�, Кириле свет� � Методи�, Мизи� (Българ� - бе�.�.) � Панони�, � Моравската зе�, блажен�, като слав� � вика: "Благослове� Бо�".
Важн� извест� за дейностт� на Брат�та-първоучители сред българскит� слав�ни се съдържат � � Пространното жити� на св. Климен�, �.на�. "Българск� легенд�", написано скор� след смъртт� му на 27 �� 916 �. от него� ученик (до на� не � достигна� слав�нобългарск� оригинал; запазе� � само негови�� свободен превод на гръцки език от архиеписко� Теофилак�). � житиет� се съобщава, че българскат� зе� � била просветена от блаженит� отци � учител� Кири� � Методи�, като Климен�,. какт� нико� друг... знае� живота му (на Методи� бе�.�.), тъ� като от �ошески години го придружава� � ви�� � очит� си всичките дела на св� учител", �.�. от управлението на слав�нско кн�жество � днешна Източн� Македони� до кр� на живота му � Морави�. Па� та� се свързв� изнамирането на слав�нската азбука � дейнос� на Солунските брат� сред българскит� слав�ни: "Понеже слав�нски�� ил� българск�� наро� не разбирал писани�та, изложени на гръцки език, светците (Кири� � Методи� - бе�.�.) см�тали това за на�-го�ма загуба � намирали основани� за св�та Безутешн� скръ� � това, че светилникъ� на писани�та не се пали � тъмнат� страна (2 Петр., 1:19) на българит�. Те тъгували, страдали � се отказвал� от живота... Измолили от Него (от Бога - бе�.�.) благодат - да изнаме�� азбуката, ко�то съответств� на грубостт� на българск� език, � да мога� да преведат божествените писани� на език� на народа... След като получили този жела� да�, те изнамерили слав�нската азбука, превел� боговдъхновените писани� от гръцки на българск� език � се погрижил� да предадат божествените знан� на по-способните от ученицит� си. � мнозин� пили от този учителск� изво�, межд� коит� избран� � корифе� на групат� били Горазд, Климен�, Наум, Ангелари� � Сава." (Изглежда Методи� наре� � управлението на слав�нското кн�жество, активн� � провежда� христи�низаци� � просвета на поданиците си - българск� слав�ни). След смъртт� на Методи� � погром� на делото му � Морави�, ученицит� му "закопнел� за Българ�, за Българ� си мислел� � се на�вали, че Българ� � готоВа да им даде спокойстви�". Такива чувств� � такъ� стреме� мога� да изпитват само хора, изпаднал� � беда � чужбин�, къ� своето отечеств�, от коет� навремет� са тръгнали � любимите си учител� по широки� св��.
Според обнародван� от �. �. Лавров белградски препис от житиет� на св. Наум, �.на�. "Македонска легенд�", съставен� � X �., � този бележи� българин се присъедини� къ� Кири� � Методи�, "Коит� тогава ходеха по �лата българск� зе�, подвизавайки се да обръща� прелъстените � православнат� �ра... За да приведат мнозин� � Христовата �ра � да ги просве�� съ� светлината на истината... преведох� Божественото писани�, старот� � новото, от елинск� (гръцки) език на прости� българск� език � изобретиха сами букв� за слав�нски� език"[7]. � � службата на св. Наум се пе�, че � то� се � подвизавал заедно � учителит� си � "Българскат� страна", ко�то � негови�� жребий, че � съпричасте� � Кири� � Методи� � просвещаването на българит�.
Според рускат� Несторов� "Повест� временны� леть" (ок. 1113 �.) Константин-Кири� Филосо� се връщ� от Морави�, за да просвещава българск� наро� (език), като само брат му Методи� остава на Запа� [8]. Кири� идва от Морави�, за да пропов�дв� Христовото учение сред "българит� � слав�ните по Дунава", � според неговото жити�, намиращо се � руск� пролог от XIV �. � Московскат� синодалн� библиотека [9]. � пролог от 1405 �. от Успенски� събо� � Москва се съдърж� жити� на Методи�, � коет� то� � нарече� "учител � наставни� на българит�" [10]. � трит� руск� извест� са очевидно отражени� на спомен� за пр�ката дейнос� на Солунските брат� сред българскит� слав�ни.
� Синодика на ца� Бори� от 1211 �., койт� � днес респектира � отличнат� си осведоменост за българскат� истори�, се отправ� славослови� за "Кири� Филосо�, койт� превед� божественото писани� от гръцки език на българск� � просвети българск� ро�, нови� втор� апосто�... вечн� па��".
� � краткото жити� на св. Климен�, �.на�. "Охридска легенд�", съставен� от охридски� архиеписко� грък Димитрий Хоматиан (1216 -1234), се вест� за дейнос� на Кири� � Методи� � Българ�: "Пръв (Климен� - бе�.�.) заедно � божествени� Наум, Ангелари� � Горазд усърдн� изучил Свещенот� писани�, преведен� � божествено съдействие на тукашн� българск� диалек� от Кири�, истински богомъдъ� � равноапостолен отец, � отначало ощ� би� заедно � Методи�, известни� учител на Благочести� � православн� �ра на мизийски� (българск� - бе�.�.) наро�." Па� та� се твърди, че Методи� � би� ръкоположе� за "еписко� на цели� Илирик (� �.�. � Западн� Македони�) � на българск� наро�, койт� владее� страната". Разбир� се, това известие не � �рн�, но � то отра�ва спомен� за църковно-проповедническат� миси� на Светит� брат� сред българит�. (впроче�, това известие се пресреща � � Дюканжов� списък на българскит� първосвещеници, съставен от охридски� архиеписко� �ан Комнин през XII �., � койт� Методи� се представ� за един от църковните предст�тели на Българ�.)
Осве� посочените книжовни паметниц�, � им� � друг�, разполагам� � � извори, коит� уточ�ва� �стот� � времет� по-специалн� на миси�та на Константин-Кири� сред българскит� слав�ни.
Межд� �� на първ� �ст� � краткото жити� на Кири� ("Жити� � подвиз� на преподобни� на� отец Кири� Филосо�"), съставен� не по-късн� от кр� на X �., на�-веро�тн� � охридското книжовно средищ�. Патриотичн�� плам на творбата не може да не отра�ва патриотичн� поде� на българск� наро�, бе� съмнение породе� от българск�-византийскит� войн� за независимост през Самуиловат� епох�, но това не се отра�ва на историческат� достоверност на извест�та �, подкрепени от изложените по-горе само част от многобройнит� свидетелства за пр�ка дейнос� на Кири� сред българскит� слав�ни: "След това то� (Кири� - бе�.�.) отид� на �. Брегалница � та� намери �колк� от слав�нското плем� покръстени. � коит� пъ� намери непокръстени, то� ги покръсти � ги обърна � православнат� �ра. � създад� им букв� на слав�нски език. Тези, коит� обърна � христи�нската �ра, �ха 54 00�" (според друг� препис� - 4050 ил� 51 00�). Брегалнишкат� миси� на Константин-Кири� � описан� пред� другит� му миси� - пр� сарацините от Багдадск� халифа� (851 �.) � пр� хазарите (859 - 860 �.). Очевидно � разглежданат� творба по съображени�, обратн� на Пространните жити� на Кири� � Методи�, на коит� � почт� въ� всичко друг� се основава, миси�та на Константин-Кири� сред българскит� слав�ни се представ� като си�йн� начало на неговата блес�ща кариер�.
Известие за миси�та на Константин-Кири� � поречиет� на Брегалница се съдърж� � � "Словот� от Кири� Филосо� ка� покръсти българит�", �.на�. "Солунска легенд�", XI �. - една очарователна смесиц� от историческ� истини, народн� легенд� � българск� месианизъм, представен� като "автобиографи�" на велики� просветите�: "Българит� ме взех� � го�ма радост � ме заведоха � град Раве� на река Брегалница. Аз им създадох 32 (ил� 35) букв�. Аз ги учих малк�, � те мног� постигнаха". � Солунската легенд� им� един факт, на койт� не � обръщано внимание - Кири�, от чиет� им� се води разказ�, се представ� за роде� � Кападоки�, област � Мала Аз�. � действително, Константин-Кири� идва на �. Брегалница от Мала Аз�; та� окол� 852 �. то� се оттегл� пр� брат си Методи� � манастир� "Полихрон" на малоазиатски� Олим�, където се подгот� за миси�та сред сънародницит� си (� друг� на пръв поглед легендарни извест�, като например обсадата на Солу� от слав�ните, имат историческ� основа).
Изкл�ителното събити�, станал� по бреговет� на �. Брегалница, � намерило отражени� � � българск� апокрифе� летопи�, �.на�. "Видени� Исаево", кр� на XI �., но ощ� по-забулено от мъглат� на годините: "... прие българскот� царств� си� му Бори� � бе благочести� � мног� благоверен. � този ца� покръсти �лата българск� зе� � създад� църкви по българскат� зе� � на река Брегалница, � та� прие царствот�. На Овчо поле (през него протич� �. Брегалница - бе�.�.) създад� бели църкви...". Естествено, � царствот� (� смисъл на владетелскат� корона), като вс�ко наследство, се приема та�, където � открит�, �.�. � столицат� Плиска, � не � далечнат� покрайнина - поречиет� на Брегалница. Летописецъ� веро�тн� � имал предви� друг�: на �. Брегалница кн�� Бори�-Михаил � стигна� до прозрениет�, че спасението � бъдещето на неговото огромн� царств� � не � нетрайните съ�� � безконечните войн�, � � слав�нобългарскат� просвета � книжнина, донесена та� от Константин-Кири� Филосо�, къ� чиет� дело то� се стреми � подкре� до последни� си дъ�. Мъдр�� владетел � разбра� същностт� на кириловата дейнос� за създаван� на богослужение � книжнина на народе� език � � направил �сн� отлика от дейностт� на другит� византийск� мисионер�, �.�. проз�� �, че принуденат� отстъпка пред Визант� може � тр�бв� да се превърне � мощн� оръжие за отбран� � � капита� за бъдещето на царствот� � народа.
Важн� известие за сетнинит� от миси�та на Константин-Кири� Филосо� по �. Брегалница се съдърж� � жити� на тивериуполскит� (струмишкит�) мъченици. � него архиеписко� Теофилак� съобщава, че като "на�-горе� � божествените работи" кн�� Бори�-Михаил запо�да� да бъде издигнат храм � Брегалнишкат� епископи� � та� да се пренесат мощите на тивериуполскит� мъченици чудотворци. Тази кн�жеск� запове� � била дадена на българск� бо�ри� Тариди� - "чове� не само на�-благороден, но � на�-де�теле�", койт� не се забави� да � изпълн�. "� така, като славел� � благосла�ли ощ� повече Бога, пристига� � Брегалница � след като извършил� всичките подобаващи обреди, поставил� он� божествени ковчез� на �снат� страна на храм�, въздигна� � имет� на светиите... Определе� би� за то� Божестве� храм особен клир, обучен на българск� език � божествените служби, койт� пост�нн� да служ� � него � да извършва свещенит� песнопен�" [11]. Какт� � другит� съчинени� на архиеписко� Теофилак�, цитираното жити� почива на недостигнали до на� старобългарски извори.
От писмот� на архиеписко� Теофилак� до драчки� севаст �ан, какт� � от негови� свободен гръцки превод на Пространното жити� на св. Климен�, узнаваме, че кн�� Бори�-Михаил изградил седе� съборн� (катедрални) храм�, � коет� "опасал �лата нему подвластна Българ� � като да запали� на �рата �ко� седмосвеще� светилни�".
Седемт� съборн� храм� са били изграден� � седалищата на седемт� големи епархи� (митрополии), на коит� първоначално � била разделен� Българ�, след като Цариградск�� всехрист�нски събо� на 4 март 870 �. призна� автономи�та на Българскат� църква. � висока степен на веро�тнос� въ� основа на книжовни � археологически данн� мога� да бъда� определени тези първоначални седе� митрополии: Дръстърска (първенствуващата епархи� на Българ� � собствен� катедр� на всебългарски� архиеписко�, койт� обач� пребивавал пост�нн� не � св� епархийски център Дръстъ�, дн. Силистра, � � столицат� Плиска, град от същата епархи�); Филипополска (дн. Пловди�); Бдинск� (дн. Види�); Средецка (дн. Софи�); Лихнидск� (дн. Охри�); Моравска (дн. несъществува� град по �. Морава) � Брегалнишк� (дн. несъществува� град пр� �. Ко��, Щипско).
За първит� пе� митрополии � било строго спазен� 6-то правил� на Сердикийск� поместен събо�, 343 - 344 �. - епископи да се постав�� � он� мест�, дето � по-рано, �.�. � древността (� ранновизантийската епох�), � имал� еписко�. Може да се предполага, че � за Моравската митропол� � било спазен� същото правил� - веро�тн� � била възобновен� древната архиепископи� на Първ� �тиниан� (дн. несъществува� град � сегашнит� сръбск� предел�, чи�то приемственос� по-късн� � била присвоен� от охридските архиепископи). Само Брегалнишкат� митропол� � бе� приемственос� от ранновизантийската епох� (самото им� "Брегалница" � от чист� слав�нски произход, коет� доказв�, че град � това им� � възникна� едва след заселванет� на слав�ните на Балканск� полуостров). За учре�ването � � било използвано правил� 38-мо на VI-ти� вселенск� събо� � Цариград (Трулск�), 691 - 692 �.; епископи� мога� да получава� градов� по особен� царска пове�, предви� важн� държавни ил� църковни интереси (� същи� смисъл � правил� 17-то на IV вселенск� Халкидонск� събо�, 451 �.).
�ма съмнение, че седемт� първоначални митрополии са били създаден� непосредствено след казани� Цариградск� събо� от 870 �., тъ� като разполагам� съ� сигурн� извест�, че през седемдесетте � осемдесетт� години на IX �. � Българ� са били учредени мног� друг� епархи� (митрополии � епископи�): Проватск� (дн. Провад�); белградска; Червенск� (дн. �. Червен, Русенско); Деволска (дн. несъществува� град � �на Албани�) � др., � веро�тн� � Скопск�; велбъждска (дн. Кюстенди�); Пелагонийска (Битолско-Прилепск�); Нишк� � др.
� така, учре�ването на Брегалнишкат� епархи�, изграждането на нейн� съборе� (катедрален) храм � пренас�нето на мощите на тивериуполскит� мъченици � него са станал� далече пред� завръщанет� на Кирило-Методиевит� учениц� � родината през 885 - 886 �. Откъде се � взел специалн� обучен�� клир на българск� език � Брегалнишкат� епархи� не мога� да об�сн�� � на�-убеденит� противници на тезата за миси�та на Константин-Кири� Филосо� по �. Брегалница.
За сетнинит� от тази съдбоносна миси� свидетелства � фактът, че Климен�, � по-късн� � Наум, � Григорий отиват да рабо�� сред българскит� слав�ни на запа� от вардар; веро�тн� се � счел�, че посетите от Константин-Кири� Филосо� семена на изто� от тази река, за коит� кн�� Бори�-Михаил полага � обич толков� гриж�, са дали достатъчен плод - гаранц� за отпора на българщината против грък�-византийскит� домогван�. Времет� на изпълнение на Брегалнишкат� миси� на Константин-Кири� Филосо� може да бъде установено въ� основа на знаменитот� "Сказание за буквит�" от Черноризец Храбър (IX �.). Какт� установихм�, почт� всички книжовни паметниц� свързват дейностт� на Константин-Кири� Филосо� сред българскит� слав�ни � изобре�ване на слав�нобългарск� азбука � съ� създаван� на книжнина на разбирае� народе� език. Като очертава приблизителн� епохат�, � ко�то � станал� изобре�ването на първат� слав�нобългарск� азбука (естествено, за Средновековиет� ориентирит� за това датиране са свързани � именат� на владетелит� на заинтересованите държав�: византийск� императо� Михаил III, 842 - 867; българск� кн�� Бори�-Михаил, 852 - 889; моравски� кн�� Ростисла�-Растиц�, 846 - 870 � блатненски�, �.�. панонски� кн�� Коце�(годините на управлението на кн�� Коце� не са точн� установени; � наукат� се приема, че �къде въ� вторат� половина на 50-те ил� началото на 60-те години на IX �. кн�� Ростисла� � поставил Коце� на престола на баща му немски� аген� кн�� Прибин�, като � управл�ва� до ок. 873 �.) Първ�� истори� на слав�но-българскат� писменос� Черноризец Храбър съобщава � точнат� година на това изкл�ително събити� - 6363 �. от "сътворението на свет�" (6363 - 5508 = 855 �. �.�.). Опитът на наши� учен проф. �. Куев да докаже, че слав�нобългарскат� азбука � създаден� не през 855 �. въ� връзка � миси� сред българск� те слав�ни (според Черноризец Храбър � 6363 �. по Цариградскат� мондиалн� систем� � коефициент 5508 �. "от сътворението на свет�" до "Рождеств� Христово"), � през 863 �. въ� връзка � Моравско-панонската ми си� (6363 �. по Александрийската мондиалн� систем� � коефициент 5500 �.(?) от "сътворението на свет�" до "Рождеств� Христово"), може да се счит� за напълн� неуспеше� - подобн� мондиалн� систем� не съществува; Александрийската мондиалн� систем� всъщност � � коефициент 5492 �. от "сътворението на свет�" до "Рождеств� Христово" [12].
Не � чудн�, че Константин-Кири� Филосо� се озовав� сред българскит� слав�ни по �. Брегалница веднаг� след като сключени� българ�-византийск� мире� догово� от 853 - 854 �. му предоста� тази възможност. Мака� � гениална личнос�, високо надрасна� своите съвременници, Константин-Кири� си остава докрай вере� си� на св� набоже� IX �. Неговата изкл�ителна ревнос� на христи�нски мисионер � на�-точн� разкрита от св. Климен� Охридски, достойни� ученик � продължите� на великото му дело, � Похвално слов� за Кири�: "Такъ� беше този учител. Що� чуеш� �къде �ко� хула за божествени� ли�, като крилат прелиташ� на всички страни, � �сн� притчи разс�ваше всички съблазни � учеш� на прават� �ра. То� довършваше това, коет� Паве� не бе завършил"[13]. Чудн� би било, ак� Константин-Кири� Филосо� се бе примирил � езичествот� на своите сънародниц� � бе пропусна� възможността да се пребор� � него за победата на "прават� �ра", след като не бе се поколеба� да влез� � остр� диспут� � ис�мските богослов� � отечествот� им - Багдадск� халифа�, � по-късн� да се отправ� � христи�низаторски миси� � Крим, където влиз� � досе� � източнит� слав�ни, пр� хазарите, където води борб� � �ейск� � мохамедански проповедници, � пр� моравцит� � панонцит�, въ� връзка � миси�та си пр� коит� се сблъсква остр� � триезичницит�. Да шири христи�нската �ра � да се бори � враговет� � отвъ� (мохамедани, �еи � езичници) � отвътр� (еретицит� - иконоборци � триезичниц�) � пост�ннат� � неизменн� це� на живота му до кр� на днит� му.
Гениалното, непреходното, вечнот� � христи�низаторските миси� на Константин-Кири�, коет� ги отличава от безбройн� подобн� миси� на хи�ди христи�нски проповедници, � сътвор�ването на книжнина на говорими� народе� език � � създаванет� на местни кадр� от просветители � книжовници, на коит� да предад� целт� � светлината на св� жизнен подвиг.
Брегалнишкат� миси� на Константин-Кири� Филосо� продължила само тр�-четири години. Къ� 858 - 859 �. то� би� повика� от Цариград, за да бъде изпратен � важнат� миси� пр� хазарите. Не � изкл�ен� византийскот� правителство да � било добр� информиран� за същностт� на кириловата дейнос� сред българскит� слав�ни � да � побързал� да го отправ� на друг� �ст�. Надали � случайно, че именно Константин-Кири�, � брат му Методи�, � изпратен през 862 - 863 �. � миси� � Морави�. Цариград му да� възможност да продължи просвещениет� на милите на сърцет� му слав�ни на техн� роде� език, но далече от зоната на непосредствените интереси � проект� на Визант�. (Неверо�тн� � причинат�, ко�то сочи Пространното жити� на Методи� - че като всички солу�ни Двамат� брат� говорели чист� слав�нски, та само затова били изпратен� � Морави�. Люде, коит� зн�� слав�нобългарск� език, дори � � по-високо обществено положени� от това на Двамат� брат�, въ� Визант� винаги � имал� предостатъчн�. Очевидно друг� � била причинат� - възможно � моравцит� да са знаели за дейностт� на Константин-Кири� сред българскит� слав�ни � да са поискали от Ромейската импери� именно него, � не друг.)
Това, че � разбра�, оценил � прие� за �� живо� делото � заветите на св. Константин-Кири� Филосо�, че ги � въздигна� � истинско съдържание на "българскат� �ра", � на�-великата победа на кн�� Бори�-Михаил, една от на�-големите � на�-трайни българск� победи � нашата национална истори�. Благодарение на това съдбоносно прозрени�, на насърчението � помощт� на кн�� Бори�-Михаил за Кирило-Методиевит� учениц� � следовници да продължа� � разшир�� делото на св� вели� учител по �. Брегалница, на Симеонов� Златен ве�, днес българск�� наро� съществува � се реди на достойно �ст� "измежд� всички народи, коит� са на зе�та".
� райската долина на Брегалница Българ� � била основана за втор� пъ�...
� � � � � � �
1. �. Гюзеле�. Кн�� Бори� Първ�, �., 1969 �., �. 55
2. Митрополит Симеон варненск� � Преславски. Писмат� на Теофилакта, архиеписко� българск�, сб. БА�, XXVII, 15, �., 1931 �., �. 260
3. Ив. Дуйчев. Къ� тълкуванет� на Пространните жити� на Кири� � Методи�. Сб. Хи�да � ст� години слав�нска писменос� 863 1963, �., 1963 �., �. 93-117; Климен� Охридски. Събран� съчинени�, �. III, �., 1973 �., съст. �. Ст. Ангело� � Хр. Кодо�, �. 6
4. �. Теодоров-Бала�. Кири� � Методи�, �. II, �., 7934 �., �. 203 � 208
5. �. Радченко. Извест� от ру�. ��. � слов., ИА�.XII, 1907 �., кн.3, �. 158-162
6. Др. Костич. Бугарски еписко� Константин - писа� службе св. Memoguiy, Byzantinoslavica, VII, 1937 - 1938 �.
7. �. �. Лавров. Материал� по истори� возникновени� древнейшей слав�нско� письменности, Ленингра�, 1930 �., �. 182-184 -
8. �. �. Лавров. Материал�..., по Лаврентиев� препис на "Повест� временны� леть", �. 104-106
9. �. �. Лавров. Материал�..., �. 101-102
10. �. �. Лавров. Материал�... , �. 102-103
11. Митрополит Симеон. Писмат�..., �. 261
12. За подробност� Вж.: Ив. Богданов. Ха� Аспару�, �., 1975 �., бе�. 252 от коментар� къ� основн� текс�, �. 277
13. За попу�рн� � многократн� публикуван� старобългарски текстове източникът, от койт� са взет�, не се посочв�.