ЧЕРНОРИЗЕЦ ХРАБЪР

Опит за биографи�

� зората на българскат� литература Черноризец Храбър създав� оригиналното полемичн� съчинени� "� писменех�" ("За буквит�"), коет� спонтанн�, �ка� � единстве� скок, заем� �ст� сред постижен�та на на�-блес�щите умов� � Европа. � него то� став� родоначалник не само на патриотичнот� направлени� � литературата ни, съдбоносно за оцел�ването � възраждането на българск� наро�, но � на хи�долетнот� съзнание на народа ни за общочовешкат� ценнос� на българскат� култур�. Личностт� на писате� обач�, въпрек� всеобщат� почи� � признани� на делото му, си остава на�-загадъчнат� межд� големите личности � нашата национална истори�.

Знаменитот� "Сказание за буквит�", единственото съчинени�, подписан� � имет� му, се � радвал� на необикновено го�мо разпространени� през �лото Средновекови� � до ново врем� из обширнат� територи� от южното до севернот� �ло море. Многозаслужили�� изследва� на Сказанието проф. �. �. Куев обнародв� през 1967 �. дв� среднобългарск�, дв� българ�-руск�, един българ�-молдавск�, един българ�-сръбск�, дв� неиздържан� ресавски � шестдесе� � тр� руск� препис� на творбата от XIV до XIX �. През 1980 �. италианската българистк� Алда Джамбелука-Коссов� работи вече върх� 80 препис� на "За буквит�", � пост�нн� се откриват � нови. � същото врем�, за автора на тази мног� попу�рн�, чест� преписвана творба, нито един средновекове� писате� не � остави� нито дума. � това � първат� от загадкит�.

На�-стар�� от достигналите до на� препис� на "Сказание за буквит�" се съдърж� � Иван-Александрови� (Лаврентиев) сборни� от 1348 �. Но препис�, малк� по-късн�, от същата епох� ил� дори по-нови очевидно са по-близко до първообраз� � съществени негови мест�, отколкот� на�-стар� от преписит� на творбата, за коет� ще стан� дума по-долу. � това � друг� загадк�.

По необходимост, поради липсат� на каквит� � да � друг� източниц�, принуден� см� да черпим сведен� за живота на писате� единствено от творбата му.

Бе� съмнение, авторъ� на "Сказание за буквит�" � би� черноризец, �.�. мона�, на�-низшат� степен на църковната йерарх�, �.на�. "малк� схим�". Да бъде държан на на�-ниск� стъпал� � Църквата чове� � толков� изумителна култур� означава, че тогавашнит� църковни сановниц� не са ценили знан�та � дейностт� на писате�.

Храбър � им� от слав�нски произход. Мнозинството от изследвачите на живота � делото на писате� приема�, че това всъщност � псевдони�. Противното становищ� на проф. �. �. Куев � незащитимо: според осветената от вековнат� традиц� практика на Църквата приемащи�� монашеството � длъжен да се откаже от всичко земн�, � �.�. � от светскот� си им�, от коет� може да запази по желани� само първат� му букв�, като си избира ново духовн� им� от Библейскат� евангелската ил� раннохрист�нската ономастика. Слав�ните, като неофит� (новопокръсте� наро�), естествено, не са имал� нищо общо � тази ономастика: "Храбър" не може да бъде духовн� им� на мона�. Писате��-духовник не � могъ� да употреби светскот� си им�, от коет� завинаги � клетва се � отказа�, нито духовнот� си им�, поради съображени�, за коит� само може� да предполагаме. Въ� всек� случай, твърдениет� на �ко�, че го � подтикнало монашеск� смирение, на�-малкот� звуч� несериозно - подобн� твърдени� � никакв� степен не � съответн� � огнени� пато� на знаещи� силата си революционер � културат�. Писате�� � избрал псевдони�, койт� на�-добр� съответств� на характер� на делото му - храбрата защита на делото на равноапостолит� Кири� � Методи� � на правот� на слав�ните да твор�� писменос� на роде� език � самобитн� култур� на народностн� основа.

� наукат� �ма единство по въпрос� кога � жи�� � творил Черноризец Храбър: �. Шафари�, �. Ягич, Ал. Теодоров-Бала�, �. Пене�, �. Соболевски, �. Щепкин, �. Лавров, Ст. Кулбакин � др. считат, че писате�� � жи�� � работи� � кр� на IX �. ил� началото на X �.; �. Срезневски - � XI �.; �. Групск� - � XII - XIV �., � редица учен� уточ�ва� - Черноризец Храбър � написа� творбата си � кр� на осемдесетт� ил� началото на деветдесетте години на IX �. (�. Лемански, �. 3латарски, �. Куев, �. Велчев � др.).

� за този въпрос неизбежн� � да потърсим отгово� � текста на "Сказанието за буквит�".

� �ко� препис� на Сказанието се съдърж� известието, че са живи онез�, коит� са видели Кири� � Методи�, �.�. онез�, коит� са били покръстени � просветени от Светит� брат� ил� са работили � ��. Писате�� не уточ�ва дали � от тези люде, но �сн� �, че сами�� то� (на�-малкот� като съвременни� на живите свидетел�) � жи�� � работи� � епохат� на Константин-Кири� Филосо� (почина� � Ри� на 14 февруари 869 �.) � на архиеписко� Методи� (почина� на 6 апри� 885 �.) ил� непосредствено след не�, когато са били ощ� живи ученицит� им: презвите� Наум Преславско-Охридски (почина� на 23 декември 910 �.), еписко� Климен� Охридски (почина� на 27 юл� 916 �.), еписко� Константин Преславски (почина� � началото на X �.) � др.

Достигналото до на� "Сказание за буквит�" � очевидно епилог на по-го�мо съчинени� � неизвестно съдържание ("Прочие пред� слав�ните �маха книг�..."), веро�тн� загубено завинаги. �какв� мног� сериозна нужд� на епохат� � заставил� Черноризец Храбър ил� людете, � коит� � работи� ил� на коит� � остави� труд� си (последните дв� хипотези са малк� веро�тн�), по спешност да отде�� епилог� от основнот� съчинени�, за да го разпростра�� бърз� � многопосочно. Сами�� писате� � кр� на творбата си извест�ва: "Им� � друг� отговори, коит� другад� ще каже�, � СЕГА НЯМА ВРЕМ�"; очевидно, бързал �, подтиква� от остр� обществена нужд�. � крайна сметка, основнот� съчинени� � получило значително по-малк� разпространени� от епилог� си - знаменитот� "Сказание за буквит�", � веро�тн� � сполет�но от участт� на безбро� българск� ръкописн� книг� - загубено � завинаги. Според ме�, основнот� за из�сн�ване на времет�, през коет� � написано "Сказанието за буквит�", � обст�телствот�, че Черноризец Храбър знае само за една слав�нска азбука, сътворен� от Константин-Кири� Филосо�. Това � третат� � основн� загадк� на съчинениет� му. Известно � от археологическите открит� (�. Равн�, варненск� - 889 �.; Златната Симеонов� църква � Пресла� - 893 �.; надписът от �. Ца� Асен, Силистренско, на кирилица � употреба на глаголиц� - кр� на IX �. ил� началото на X �. � др.), че ощ� � последните десетилети� на IX �. по българскит� земи се разпростра�ва� дв� слав�нски азбуки, коит� сега наричаме "кирилица" � "глаголиц�".

Всеобщ� прието � наукат� �, че глаголицат� започв� да се разпростра�ва � Българ� едва след завръщанет� на Кирило-Методиевит� учениц� Климен�, Наум � Ангелари� от Велика Морави� � родината през есента на 885 �., като разпространениет� � постепенно угасва през XI - XII �. Бе� съмнение, през XIII - XIV �. Вс� ощ� са били запазени � библиотеките на дворците � манастирит� мног� книг�, написани на глаголиц� ил� � глаголически остатъци, �ко� оцелел� � до днес, поради коет� считам за изключен� на�-образованите люде, межд� коит� � Черноризец Храбър, ак� � жи�� толков� късн�, да не са знаели за съществуването на дв� слав�нски азбуки, � мнозин� са знаели � да чета� глаголически текстове, за да ги преписва� на кирилица - победилата азбука.

� "Сказание за буквит�" Черноризец Храбър съобщава, че Константин-Кири� Филосо� � създал за слав�ните 38 букв�. Но ощ� през XI �. кирилицата се състои от 43 букв�, � глаголицат� - от 40 букв�. Следователно, авторъ� на Сказанието им� предви� буквен� състав на една от двет� слав�нобългарск� азбуки през една ощ� по-ранн� епох�.

Ак� чове� не робува на предубеден� становищ�, отгово� на въпрос� ко� от двет� слав�нобългарск� азбуки � имал предви� Черноризец Храбър също се съдърж� � текста на Сказанието му. Писате�� извест�ва, че Константин-Кири� Филосо� � създал буквит� си "едни по образе� на гръцките букв�, � друг� пъ� според слав�нската ре�". � редица препис� на "За буквит�" (Московск� препис, среднобългарск� редакц� � руск� елементи, � сборни� от XV �.; Савински препис, българ�-сръбск� редакц�, � сборни� от XV �.; Чудо� препис, руск� редакц�, � сборни� от XV �.; Молдовск� препис, българ�-молдавск� редакц�, � сборни� от XVI �.; вроцлавски препис, среднобългарск� редакц� � русизм�, � требни� от XVI �.; волоколамски препис � руск� пале� от XVI �. � др.), за разлик� от на�-стар� Иван-Александро� (Лаврентиев) препис, изричн� са посочени 24 букв�, заимствани от византийскот� уставн� писм�, бе� графични�� им обра� да � претър�� какват� � да � пром�на � слав�нската азбука, какт� � 14 букв� за предаван� на специфичните звуц� на слав�нската ре�, липсващи � грък�-византийскат� писменос�. Видн�� съветски истори� на писменостт� проф. �. �. Истрин доказа, че точн� такъ� � би� буквен�� състав на слав�нобългарскат� азбука, ко�то днес наричаме "кирилица", � последните десетилети� на IX �. � през X �. Цитираната вече фраз� на Черноризец Храбър не може да се отна� до азбуката, ко�то днес наричаме "глаголиц�", тъ� като нейнит� букв� имат неповторим графически обра�, не приличат на грък�-византийскит� букв� � не мога� да бъда� подведен� по� двет� категори�, употребени от писате�: "ов� уб� по чину гречески� письме�, ов� же по словенстей речи". Осве� това, какт� изтъкв� проф. �. �. Истрин, буквит� � глаголицат� за звуц�, еднакв� � гръцката � слав�нската ре�, са 22 (� не� са отсъствали буквит� "пс�" � "кс�"), � буквит� за специфичните звуц� на слав�нската ре� никога не са били по-малк� от 16.

� така, Черноризец Храбър им� предви� азбуката, ко�то днес наричаме "кирилица", � състав� � през последните десетилети� на IX �. � през X �.; за вторат� слав�нска азбука, наричана днес "глаголиц�", то� очевидно нищо не знае. Това не може да означава друг�, осве� че по времет� на написванет� на "Сказание за буквит�", глаголицат� вс� ощ� не � била разпростра�вана по българскит� земи, �.�. "Сказание за буквит�" � написано пред� къснат� есен на 885 �., когато Кирило-Методиевит� учениц� се завръщат от Велика Морави� � отечествот� си - Българ�.

Черноризец Храбър съобщава � годината на създаванет� на азбуката, ко�то им� предви� - 6363 години от "сътворението на свет�" (по Цариградскат� мондиалн� систем� � коефициент 5508 �. от "сътворението на свет� до Рождеств� Христово", �.�. 855 �. от �.�.). Упоритит� опит� на проф. �. Куев да наложи становищет� си, че тази датировк� следва да се изчисл� по Александрийската мондиалн� систем� � коефициент 5500 �. (?), �.�. 863 �. от �.�., следва да се считат за напразни: на първ� �ст�, Александрийската мондиалн� систем� всъщност � � коефициент 5492 �.; на втор� �ст�, миси�та на кн�� Ростисла� (846 - 87�) пр� императо� Михаил III (842 - 867), за да иска учител� � проповедници на слав�нски език, � пристигнал� � Цариград през 862 �. (неверо�тн� � Константин-Кири� Филосо� да � пропусна� ценн� врем�, та едва през следващата 863 �., пр� това бе� предварителн� подготовка, само за �колк� месеца да � създал азбука, да � обучил ученицит� си на не� � да � превел апракоса - избран� евангелски четива, изборн� апосто� � избран� църковни служби, Бе� коит� � невъзможна христи�нската литург�, пр� това на един литературн� необработе� език, коет� сега не � по силите на �� съвременен научен институт, � то за дълъ� период от врем�); � на трет� �ст�, през �тото на 863 �. Солунските брат� � ученицит� им вече са били въ� Велика Морави�.

� съвременната световна � Българск� славистика постепенно взем� връх становищет�, че Константин-Кири� Филосо� на дв� пъти � създавал слав�нска азбука, на дв� пъти � сътвор�ва� книг� на слав�нобългарск� език: веднъж през 855 �. създав� въ� основа на дотогавашн� историческ� опит от прилаган� на грък�-византийскот� писм� къ� слав�нската ре� приблизителн�, "бе� устроени�", азбуката, ко�то днес наричаме КИРИЛИЦА, � превежда основнит� богослужебни книг� за нуждит� на св�та съдбоносна миси� сред сънародницит� си - българскит� слав�ни от поречиет� на Брегалница (дн. Североизточн� Македони�), � втор� пъ� - през 862/863 �. създав� азбуката, днес наричана ГЛАГОЛИЦ�, главно чрез графическото изменени� но буквит� от кирилицата � на шест букв� от латиницата, къ� коит� прибав� � �колк� символични буквен� знац�, на ко�то азбука написв� вече преведенит� пред� това книг�, за да придад� всехрист�нски характер на миси�та си въ� Велика Морави�, привидно неутрале� къ� съперничествот� межд� Ри� � Цариград за върховенство въ� вселенскат� църква � за юрисдикц�та върх� моравски� диоцез.

Именно КИРИЛИЦАТА, разпространена от Константин-Кири� Филосо� сред българскит� слав�ни по �. Брегалница през период� 855 - 859 �., им� предви� Черноризец Храбър.

Веро�тн� то� � един от ученицит� му, коит� остава� � поречиет� на Брегалница след отзоваването на Първоучите� � Цариград, за да поддържа� пламък� на делото му. За слав�нобългарск� Богослужение по �. Брегалница пред� завръщанет� на Климен�, Наум � Ангелари� � Българ� имам� свидетелството на охридски� архиеписко� Теофилак� Българск� (1088 - 1107 �.) � жити� на тивериуполскит� мъченици: въ� основа на недостигнали до на� старобългарски извори то� извест�ва, че кн�� Бори�-Михаил построил съборе� храм � Брегалнишкат� епископи�, нареди� да се пренесат � него част от мощите на тивериуполскит� (струмишкит�) мъченици, като би� определе� "особен клир, обучен на българск� език � божествените служби, койт� пост�нн� да служ� � него � да извършва свещенит� песнопен�". Тези събити� са станал� скор� след учре�ването на автономнат� Българск� църква на 4 март 870 �. � постро�ването на седемт� велики съборн� храм� на седемт� първоначални епископи�-митрополии, на коит� на�-напред � била разделен� обширнат� българск� зе�, � �.�. � Брегалнишкат� епископи�-митропол�. Откъде се � взел специалн� обучен�� клир на българск� език � Брегалнишкат� епархи� пред� връщанет� на Кирило-Методиевит� учениц� � Българ� от Велика Морави� не мога� да об�сн�� � на�-разпаленит� противници на истината за миси�та на Константин-Кири� Филосо� по �. Брегалница. � школовката пр� гениални� Константин-Кири� Филосо� лесн� може да бъде об�снен� блес�щата ерудиц� на негови� способен ученик - Черноризец Храбър, доказана � творбата му.

След решениет� от 4 март 870 �. на Цариградск� всехрист�нски събо� (Западнат� църква го признава за Осми вселенск� събо�) � полз� на върховенството на Цариградскат� патриарш� на� българск� църковен диоцез, � Българ� пристига архиеписко� Георги, първ�� предст�те� на автономнат� Българск� църква, съ� сонм от грък�-византийск� духовниц�, � �.�. � епископитемитрополит� на седемт� първоначални епархи�, включителн� � на Брегалнишкат�. Веро�тн� въ� връзка съ� системни опит� на грък�-византийскот� духовенств�, � огле� на по-далечнит� планов� на Визант� да подави сетнинит� от миси�та на Константин-Кири� Филосо� по �. Брегалница, Черноризец Храбър написв� своето "Сказание за буквит�" - страстната защита на безсмъртното дело на Солунските брат�. � защото се � опълчи� срещ� тогавашнит� йерарс� на Българскат� църква, са� църковен служител, Черноризец Храбър � скри� духовнот� си им� за� този псевдони�. (След 893 �., когато слав�нобългарск�� език � об�ве� от Преславски� църковно-народе� събо� за официале� � държават� � църквата � започв� Златни�� ве� на Симеонов� Българ�, подобн� предпазн� �рк� � напълн� излишн�. �ма смисъл от скриване на имет� на писате� � след създаванет� на слав�нобългарскит� културни средищ� от Наум � Плиска � Пресла� � от Климен� � Дево� � Охри� след 886 �. по� високото покровителство на кн�� Бори�-Михаил. Случ�� � Брегалнишкот� културно средищ� � друг. Став� дума за малъ� провинциален оази� на слав�нобългарск� богослужение � просвета, плътно притисна� от враждебнот� гръковизантийско духовенств�. Кн�� Бори�-Михаил � правел възможното за подкрепата на дейцит� от Брегалнишкот� средищ� (пренас�нето на част от мощите на тивериуполскит� мъченици от Струмица � Брегалница не � нищо друг�, осве� предоста�не на духовн� оръжие за самоотбран�), но силите му � тази толков� ранн� епох� са били дост� ограничени. За� гърб� на грък�-византийскот� духовенств� � ст�ла мощнат� Източн� импери�, � ко�то Българ� след военните си поражени� � била обвързан� � неравноправн� договори. Затова основнит� оръж� на дейцит� на Брегалнишкот� средищ� са били �рата � правот� дело на Светит� брат� � мощнот� настъпателно Слов�. Безсмъртната творба на Черноризец Храбър � върховни�� изра� на борбат� за опазване на великото дело на Константин-Кири� Филосо� по �. Брегалница, за защитата на правот� на българскит� слав�ни да се радват на богослужение � просвета на народе� език.

Бе� съмнение, бележити�� писате� � българин по народнос�. Прав� � Алда Джамбелука-Коссов�, че "Сказанието за буквит�" � плод на процес� на заздра�ване на една държав� - Българ�, изграждана на народностн� основа, отст�ваща св�та езиков�, религиозна, политическ� � културна независимост по отношени� на Визант�. Авто� на творба � подобн� съдържание може да бъде само българск� патрио�.

Склонн� да подкрепи богослужение, просвета � култур� на основата на слав�нската самобитнос� � страни, отдалечени от границит� � (Велика Морави�, � по-късн� киевск� Ру�), византийскат� импери�, � огле� на стратегическит� си завоевателни стремежи, � била смърте� враг на разпространениет� на Кирило-Методиевот� дело � Българ�.

Налага се да се разделим � романтичната легенд�, сътворен� от бащата на модернат� българск� историографи� проф. �. 3латарски, че за� псевдонима "Черноризец Храбър" всъщност се крие млад�� кн�� Симеон. През период� 870 - 885 �., когато единствено � могл� да бъде сътворен� творба съ� съдържанието на "За буквит�", кн�� Симеон (роде� след 865 �.) � би� ощ� невръстн� дете ил� незр�� юнош�.

� така, въ� основа на "Сказание за буквит�" може� съ� задоволителн� степен на веро�тнос� да възстанови� � общи черт� биографи�та на създател� му: може би млад�� надаре� слав�ни� � би� открит от Методи� по времет�, когато � управл�ва� слав�нско кн�жество � дн. Източн� Македони� (поречи�та на Струма, Струмешниц� � Брегалница) � � покръствал местното слав�нобългарск� населени�; следва� � Солунските брат� � странстван�та им, включителн� � � манастир� "Полихрон" на малоазиатски� Олим�; сътрудничи� � на Константин-Кири� Филосо� � миси�та му за довършване на христи�низаци�та на българскит� слав�ни по �. Брегалница (855 - 859); остана� � � родн� си край да продължи миси�та на Първоучите� след отзоваването му; бори� се � за защитата на съдбоносното за народа ни дело. Веро�тн� никога �ма да узнаем съдбат� на велики� българин след написванет� на Сказанието. Възможно � да � изго�� � неравнат� борб� (гръковизантийското духовенств� винаги � намирало средство за премахване на противниците си).

Лишени�� от предубеждени� анализ на "� писменех�" ("За буквит�") дава правот� съ� сигурнос� да се твърди: стат�та на Черноризец Храбър, на ко�то � нашата публицистика мога� да съперничат само статиите на гениални� Христо Боте�, � създаден� � период� 870 - 885 �. Като реакци� на ученицит� на Константин-Кири� Филосо� срещ� опитит� на грък�-византийскот� духовенств� да угас� пламък� на слав�нобългарскат� писменос�, запале� от Първоучите� � долината на �. Брегалница.

Именно � поречиет� на Брегалница � основана държават� на българск� ду� (по израза на акад. �. Лихачо�), на ко�то Черноризец Храбър � един от първостроителите.