КОЕ Е НАШЕTO А, Б, В ?

Всички ние, българите, сме преизпълнени с благоговение пред делото на равноапостолите Кирил и Методий, което от времето на Черноризец Храбър и до днес преди всичко свързваме със сътворяването на славянобългарската азбука и на книжнина на говоримия език на българските славяни. Но колцина от нас могат да отговорят категорично на въпроса: коя от двете славянобългарски азбуки, които днес наричаме "кирилица" и "глаголица", са създали Солунските братя, дали и двете или никоя от тях? Мнозина не знаят да дадат отговор, или ако го дадат - съдържанието на отговорите ще бъде най-противоречиво. (Неотдавна един несведущ протестира в печата против това художниците ни да рисуват или извайват Първоучителите с книги и свитъци с кирилски писмена в ръце, които Те уж не познавали.) За това незнание вината не е у българския народ. Десетилетия наред историците и езиковедите, учителите народни, напущат българските висши учебни заведения без ясно и определено знание за произхода на двете славянобългарски азбуки, за първенство на едната пред другата и за взаимното влияние помежду им, защото на изпит пред един професор е трябвало да говорят едно, а на изпит пред друг - обратното. Всеки наш учен, който проучва Кирило-Методиевата проблематика, счита за въпрос на престиж да си изгради и упорито да поддържа "своя собствена" хипотеза за произхода на двете славянобългарски азбуки, пък била тя необоснована или дори чудновата, била тя и погребана в световната наука преди много десетилетия. Например, проф. Б. Ангелов в книгата си "Кирил и Методий - славянски и български просветители" (1977 г., с. 22) поддържа, че Кирил Философ бил "изнамерил" "по-старата азбука - глаголицата" въз основа на гръцкото бързописно писмо, като "използвал и някои източни азбуки" (за какво ли "изнамиране" може да се говори при такова твърдение?), т.е. хипотезата на Тейлър-Ягич-Лескин, пометена още през 1913 г. от унищожителната критика на А. Ралфс, който доказва, че създателите й имат предвид примери от гръцко курсивно (бързописно) или минускулно писмо от епохи преди и след тази на Кирил и Методий, а и някои от сравнителните таблици, уж подкрепящи хипотезата, са били манипулирани. Акад. Иван Гошев ("Старобългарски глаголически и кирилски надписи", 1961 г.) създаде хипотезата за възникването на кирилицата в Преслав чрез добавяне на 14 глаголически букви към гръцкото унциално писмо за специфичните славянски звуци и последвалото видоизменение на начертанието им в общия стил на преобладаващите 24 гръцки букви. Създателят на хипотезата я "подкрепи" с "открити" от него по стените на Златната Симеонова църква в Преслав надписи, части от надписи или отделни букви от т.нар. "глаголическа протокирилица". Хипотезата имаше огромно въздействие в целия свят и намери и продължава да намира отражение дори в академични издания (проф. В. Гюзелев, проф. Д. Мирчева, "История на България", т. 2, 1961 г., с. 258; ЕК. Дограмаджиева, "Кирило-Методиевски страници", 1983 г., с. 65-67 и др.). Пишещият тези редове не си спести труда да провери съмненията си по стените на Златната Симеонова църква в Преслав: значителна част от "откритите" от акад. Ив. Гошев надписи, части от надписи и отделни букви никога не са били там; част от реалните графити са манипулирани при издаването им; никакви доказателства за "протокирилица" не могат да бъдат установени (същото с още по-голяма категоричност в книгата на А. Мединцева и К. Попконстантинов "Надписите от кръглата църква в Преслав", 1984 г.). Следователно, широко разпространената хипотеза на акад. Ив. Гошев за приоритета на глаголицата пред кирилицата се оказа рожба на научна недобросъвестност. Това състояние на кирило-методиевистиката ни намира отражение и в българските учебници, енциклопедии и справочници. За пример да вземем оскъдната българска енциклопедическа литература. В Енциклопедический речник на Л. Касъров, 1899 г., с. 865-76, се съобщава, че Кирил и Методий създали ненаименувана "словено-българска азбука" в 855 г. В Българска енциклопедия на братя Данчови, 1936 г., с. 679, се твърди, че в 862 г. Кирил "нагодил по гръцки образец славянска азбука (глаголицата) и наедно с Методия превели от гръцки на славянски необходимите църковни книги". Кратката българска енциклопедия, изд. БАН, с. 26, задълбочава разноезичието - известява колебливо, че в 855 или 862 г. Константин-Кирил сътворил глаголицата. Същото колебание е отразено и в Енциклопедия А - Я, изд. БАН, 1974 г., с. 190. В Енциклопедия "България", изд. БАН, т.I - 1978 г., т. II - 1981 г., без колебание се твърди, че в 862 г. Константин-Кирил Философ създал глаголицата за нуждите на своята Моравска мисия, а кирилицата възникнала по-късно в България и впоследствие изместила глаголицата (т. I - с. 4О; т. II - с. 110), т.е. подкрепя се хипотезата на акад. Ив. Гошев. В тази божем юбилейна енциклопедия липсва статия за Брегалнишката мисия на Константин-Кирил Философ сред българските славяни, пък нека да е била назована "легендарна" в угода на безплодния обективизъм.

Немислимо е да се поддържа, че може да се декретира в науката кой какви хипотези да изгражда въз основа на установените научни факти. Още по-малко допустим е подобен метод в българската историография, която, както е известно, поради драматичната съдба на народа ни за цели периоди от нашата национална история разполага с крайно оскъдни и противоречиви извори. Но това не ни освобождава от задължението по големите, кардиналните проблеми на българската история, от които зависи съзнанието и самочувствието на нацията ни, да имаме единно, общонародно становище, което в най-висока степен да отговаря на историческата истина, на правата и интересите на целия български народ. Без съмнение, въпросът за произхода, развоя и съдбата на българската писменост е между тези най-важни въпроси на нашата национална история.

В отговор на въпроса, изведен като заглавие на тези редове, покойният голям български учен акад. Емил Георгиев издаде книгата си "Нашето аз-буки-веди" (1981 г.). В нея авторът поддържа, че единствената славянобългарска азбука, творческо дело на Константин-Кирил Философ, е тази, която днес наричаме "глаголица". Но глаголицата от много векове е мъртва азбука; нейното разпространение по българските земи постепенно е угаснало още в XI - XII в.

Акад. Е. Георгиев категорично отрича азбуката, която днес наричаме "кирилица", да е творение на Константин-Кирил. Нещо повече, авторът отрича нейната оригиналност, като кой знае защо я нарича "славянизирана гръцка азбука", т.е. според него самото й название е недоразумение. Но именно кирилицата от повече от осем века е единствената азбука, на която четат и пишат всички българи; именно тя е "Нашето азбуки-веди" за целокупния български народ.

Какво означава "неоригинална" азбука? Ако това, че има корен в предшестваща я писменост, то тогава "неоригинални" азбуки са и гръцкият алфавит и латиницата, но нито акад. Е. Георгиев, нито някой друг по света ги нарича "елинизирана финикийска азбука, нито "латинизирана гръцка азбука".

Впрочем, в историята на писмеността няма пример едно буквено-звуково писмо да е възникнало съвършено самостоятелно, без влияние върху него на предшестваща го азбука (азбуки). Така финикийската азбука е възникнала въз основа на древноегипетската писменост; дневноеврейската, арамейската и гръцката - въз основа на финикийската азбука; арабската - въз основа на арамейската; латинската - въз основа на етруската, която от своя страна се основава на западногръцката; италианската, испанската, френската, немската, чешката, полската, хърватската, унгарската и др. - въз основа на латинската; българската, сръбската, руската, украинската, белоруската, монголската и на други неславянски народи на бившия СССР - въз основа на кирилицата, която от своя страна се основава на гръцкия алфавит (24 букви са възприети направо при запазване на графичния им образ, а първоначално и звуковото им значение), а останалите до 43 (буквеният и състав в XI в.) са новосъздадени чрез изменение на графиката на гръцки букви или чрез съчетаване на букви от самата кирилица, към които са добавени три букви от древноеврейската азбука с известно изменение на графичния им образ ("ци", "чрьвь" и "ша") и една буква от неразчетената прабългарска писменост - "Живете". Следователно, научна стойност може да има единствено въпросът за степента на самостоятелност на тази или на друга писменост, в т.ч. и на двете славянобългарски азбуки, за това дали всяка от тях е възникнала чрез механично заимстване или чрез творческа преработка на чуждо наследство.

Азбуката, която днес наричаме "кирилица" (имаме известието на новгородския свещеник Упир Лихий от 1047 г., че по него време и глаголицата е била наричана "кирилица"), е създадена сравнително късно (през втората половина на IX в.), когато гръцкият алфавит има вече многовековно развитие. Не е имало сериозна причина да не се възприемат от гръцката азбука буквите за звуци, еднакви или приблизително еднакви в гръцката и славянската реч, без да се изменя техният графичен образ, щом като практиката е доказала тяхното удобство за писане и четене и щом десетилетия наред славяните са ги употребявали за приблизителното, "без устроение", записване на своята реч.

Важното в случая е, че освен възприетите от гръцкия алфавит 24 букви (от тях 6 напълно ненужни за предаване на славянска реч: "омега", "кси", "тита" и две от трите кирилски "и"-та, запазени само за правилния изговор на непреводимите гръцки думи, предимно от църковно-литургичен характер) в кирилицата, за да се отрази цялото фонетично богатство на славянобългарския език, са включени и 19 нови букви, непознати в гръцката писменост, а това е около 44 % от нейния буквен състав (към XI в.). В гръцкия алфавит, освен възприетите 20 букви от финикийската азбука (с известна несъществена промяна на графиката им), са прибавени само още 4 нови букви, и те получени чрез графична трансформация пак на финикийски букви. Първоначалната латиница възприема чрез етруската азбука от западногръцката 19 букви, към които е прибавена само буквата "G", очевидна трансформация на западногръцката буква "С" = кирилската "Г"

Преценката дали в новосъздадената азбука е постигната висока степен на преработка на чуждото писмовно наследство, дали е налице висока степен на творчество, може да се изгради единствено върху установената степен на съответствие на буквения състав на азбуката на звуковия състав на езика, за който се прилага. В това отношение кирилицата далече превъзхожда всички азбуки, изградени на латинска основа - без преувеличение, тя е най-съвършеното писмо, имащо корен във финикийската праоснова. За пример може да ни послужи английската азбука: в английския език има 13 гласни и 24 съгласни звука, за предаването на които дори допълнената през Средните векове латиница може да предложи само 6 гласни и 20 съгласни букви, прилагани механично към значително по-голямо фонетично богатство. Подобно е положението и в другите азбуки, изградени на латинска основа. В сравнение с тях, буквените системи, изградени на кирилска основа, не познават три-, четири- и дори седембуквени комбинации за предаване само на един-единствен звук, познати в азбуките, създадени на латинска основа. (Ако днес не притежаваме отделни букви за звуците ",дж" и ",дз", както и за променливото "я-е" и за потъмняващото "а-ъ", съвсем не е виновна кирилицата, която е имала всички необходими букви за всички звуци на славянската реч, а неразумните й реформатори в миналото.) И това съвършенство на кирилицата е още от появата й като систематизирано буквено-звуково писмо далече преди XI в.

Невъзможно е да се оспори сериозно блестящата аргументация на акад. Е. Георгиев по отношение на другата славянобългарска азбука - глаголицата: че тя е творение на една личност, притежавала в излишък чувство за стил и симетрия и способности на един от най-надарените филолози на всички времена, че тази личност е именно Константин-Кирил Философ, който е създал тази "нова, оригинална славянска азбука" чрез стилизация или чрез подражание на принципа на постройката на букви от съществувалата преди нея кирилица (с добавка на 6 стилизирани латински букви и на няколко символа, фонетични лигатури и самостоятелни сложни графични композиции, според проф. В. А. Истрин). В същата степен, както и кирилицата, и глаголицата до съвършенство е съответствала на фонетичното богатство на славянобългарския език (за всеки звук - буква). В добавка можем да насочим вниманието си към интересното прозрение на финландските слависти Г. Чернохвостов и В. Кипарски, че глаголическите букви всъщност са разновидности или съчетания на три основни геометрични фигурки: кръст - символ на смъртта и на победата над нея на Иисуса Христа; триъгълник - символ на св. Троица и кръг - символ на безкрайността на вселената, въплъщение на предначалното и безсмъртно Слово. Това прозрение е още едно доказателство, че глаголицата е индивидуално дело на една личност, на Константин-Кирил Философ, велик мислител и естет. Но то сочи само принципите на стилизацията на 25 букви от кирилицата и на 6 букви от латиницата (с добавка на 9 символа, фонетични лигатури и сложни графични композиции), които образуват буквения състав на глаголицата, т.е и тя, както и кирилицата, има преобладаващо своя корен във финикийската праоснова. (Особената стилизация на глаголически букви е несъществен белег на тази азбука - и тя по-късно се развива в т.нар. "хърватска ъглеста глаголица", с което загубва посочената целенасоченост на стилизацията си.) И в това отношение двете славянобългарски азбуки са напълно равнопоставени.

Непредубеденият анализ на фактите не може да не ни убеди, че кирилицата, точно колкото и глаголицата, е самостоятелна, оригинална и съвършена буквенозвукова система.

Според акад. Е. Георгиев кирилицата е възникнала стихийно, по еволюционен път, в резултат на продължителното нагаждане на гръко-византийския алфавит към славянската реч. Едва ли!

Исторически факт е, че в многонародностната Българска държава (до есента на 893 г.) официален държавен език е гръцкият; официалната писменост е гръцката. Няколкото десетки прабългарски каменни надписи, значителна част от които имат официален характер, свидетелстват, че гръцкото писмо е било използвано за приблизителното предаване на отделните тюрко-български думи в тези надписи. Притежаваме и известието на Черноризец Храбър, че и славянската реч във връзка с постепенната християнизация е била предавана с "римски" (латински - бел.а.) и гръцки букви, приблизително, "без устроение".

Имаме изрично свидетелство, че Константин-Кирил е познавал опитите да се превеждат евангелски и богослужебни книги от гръцки на славянски език. В неговото Пространно житие се съобщава, че в кримския Херсонес по време на Хазарската мисия (859 - 860 г.) Кирил намерил евангелие и псалтир, "написани с руски букви", и срещнал човек, който говорел на "тоя език", близък до неговия роден славянобългарски говор от Солунско. Това означава, че в последното византийско владение на кримския полуостров - Херсонес, е бил направен опит да бъдат преведени тези основни книги на християнската литургия от гръцки на славяноруски с гръцки букви, "без устроение", за нуждите на евангелската проповед сред източните славяни. Вероятно подобни опити са били правени и на Балканския полуостров, известни на Константин-Кирил преди мисията му при хазарите. (Примери за опити да се предава българска реч с гръцки букви, приблизително, "без устроение", имаме от най-ново време: например, кониковското и колакийското евангелия от XIX в., произхождащи от дн. Егейска Македония и др.).

Въпреки това малко вероятно е кирилицата да е възникнала само по еволюционен път. Прекалено кратко и премного изпълнено с драматични борби за оцеляване е времето от VI - VII в., когато славяните трайно населяват Балканския полуостров, до втората половина на IX в. и началните десетилетия на X в., когато кирилицата като съвършена систематизирана азбука се прилага по един и същи начин в обширната територия от Преспанското езеро до Смоленския край, очевидно разпространявана от един и същи център. Не е имало време и възможност за еволюция от приблизителното, "без устроение", нагаждане на гръцкото писмо към славянската реч, до съвършената систематизирана азбука, каквато, както установихме, е кирилицата от самото си създаване. А и няма никакви доказателства за такава еволюция с нейните неизбежни междинни етапи.

Освен тези разсъждения имаме изричното свидетелство на знаменитото "Сказание за буквите" на Черноризец Храбър, че творец на азбуката, която днес наричаме "кирилица", е Константин-Кирил Философ. (Първият историк на славянобългарската писменост съобщава, че св. Кирил е създал буквите си "едни по образец на гръцките букви, а други пък според славянската реч", като в множество преписи са изрично посочени 24-те букви, заимствани от византийското уставно писмо, без графичният им образ да претърпи каквато и да е промяна в славянската азбука, както и 14-те букви за предаване на специфичните звуци на славянската реч, липсващи в гръцката писменост. Видният съветски историк на писмеността проф. В. А. Истрин доказа, че точно такъв е бил буквеният състав на славянобългарската азбука - кирилицата през последните десетилетия на IX в. и през X в.; през XI в. тя има вече 43 букви. Цитираната фраза на Черноризец Храбър не може да се отнася до глаголицата, тъй като нейните букви имат неповторим стилизиран графически образ и не могат да бъдат подведени под двете категории, употребени от писателя: "ова убо по чину греческих письмен, ова же по словенстей речи", а и в глаголицата никога буквите за звуци, еднакви в гръцката и славянската реч, не са били повече от 22, а буквите за специфичните звуци на славянската реч - по малко от 16.) Нещо повече, Черноризец Храбър не познава друга славянобългарска азбука освен кирилицата. Това означава, че неговото съчинение е написано, преди по нашите земи да започне да се разпространява глаголицата, т.е. преди есента на 885 г., когато в родината се завръщат от Велика Моравия Кирило-Методиевите ученици Климент, Наум и Ангеларий.

Черноризец Храбър ни е оставил и друго извънредно ценно известие - годината на създаване на азбуката, която той познава - кирилицата: 6363 г. от "сътворението на света" (6363 - 5508 = 855 г. от н.е.). Очевидно е, че кирилицата е създадена далече преди Моравската мисия (след 863 г.) и за други цели. Упоритите опити на проф. К. Куев да докаже, че посочената от Черноризец Храбър година следва да се изчислява по т.нар. "Александрийска мондиална система" с коефициент 5500 (?) от "сътворението на света до Рождество Христово" (863 г. от н.е. -бел.а.), т.е. да се откъсне делото на Кирил и Методий от техния собствен народ - славянобългарския, за щастие, се оказаха напълно безплодни: 1. Във всички известни надписи и приписки от епохата на Борис-Михаил и княз/цар Симеон е употребено летоброене по Цариградската мондиална система с коефициент 5508 г.; няма основание да се твърди, че единствен Черноризец Храбър се е отклонил от общоприетия хронограф на епохата си; 2. Невероятно е Константин-Кирил да е създал азбуката си и да е направил преводите на богослужебните книги от гръцки на славянобългарски едва през 863 г. - през лятото на същата година Светите братя и учениците им са били вече във Велика Моравия, готови за мисията си сред западните славяни и 3. В действителност, Александрийската мондиална система е с коефициент 5492 г. "от сътворението на света до Рождество Христово", а не 5500 г. Истината, че Константин-Кирил е създал кирилицата за разпространение сред българските славяни в 855 г. (разбира се, въз основа на дотогавашния исторически опит от приложението на гръцката писменост към славянската реч, приблизително, "без устроение"), през последните години получи мощна подкрепа от забележителното откритие на акад. Е. Георгиев, че краткото житие на Кирил Философ, т.нар. "Успение Кирилово", е неразделна част от монументален житиен цикъл, посветен на братята равноапостоли, автор на който е епископ Климент Охридски. Това е една от изключителните заслуги на големия учен към науката и към българския народ: придобиха значение на първокласно автентично известие съдържащите се в краткото житие вести за българския произход на Солунските братя и за съдбоносната мисия на Константин-Кирил Философ сред сънародниците му от поречието на Брегалница в 855 - 859 г.

Без съмнение, създадената в 862 - 863 г. нова славянска азбука е тази, която днес наричаме "глаголица". Графическият образ на нейните букви не прилича на никоя от тогавашните европейски азбуки. Освен това, както се каза, 25 глаголически букви са създадени като стилизация или като подражание на постройката на съответните кирилски букви, 9 букви са новосъздадени конструкции, а 6 други са явна стилизация на латински букви. (Само така може да бъде обяснена бързината, с която Кирил се е подготвил за своята мисия на запад.) С това и на глаголицата е бил придаден изкуствено неутрален характер, съответстващ на привидно дипломатическия характер на Моравско-Панонската мисия, една теза, поддържана още от словенеца Йерней Копитар, доразвита от прославените руски и съветски слависти И. И. Срезневски, А. И. Соболевски, Е. Ф. Карски, В. А. Истрин и др.

След смъртта на Методий (б април 885 г.) и погрома на делото на Светите братя сред западните славяни глаголицата, пренесена в България от учениците им Климент, Наум и Ангеларий, получила известно разпространение благодарение на официалната подкрепа на Преславския ръководен център (скорошните археологически открития 8: църквата при с. Равна, варненско; кръглата Симеонова църква във Велики Преслав; крепостта при с. Цар Асен, Силистренско; скалните църкви и живелища при с. Мурфатлар, Сев. Добруджа и др. направиха известни на науката надписи от времето на Борис-Михаил и Симеон Велики, които пометоха ненаучната теза, че глаголицата се разпространявала предимно в югозападните земи). Изглежда княз Борис-Михаил и княз/цар Симеон са видели в глаголицата мощно оръжие за защитата на славянобългарската самобитност срещу гръко-византийския хегемонизъм. Но живият живот се оказал по-силен от добрите намерения. кирилската писменост, посята от Константин-Кирил Философ в прекрасната долина на р. Брегалница, разпространила се бързо по всички земи, където десетилетия преди това се е писала и чела славянска реч с гръцки букви "без устроение", от Преспа и Битоля до Смоленск и Новгород, се оказала по-практичната азбука, с корен в славянската народна традиция, постепенно взела връх и окончателно изместила глаголицата.

Историческата истина, такава каквато са я опазили до наши дни историческите извори, е: гениалният св. Константин-Кирил Философ на ДВА ПЪТИ е сътворявал славянски азбуки: веднъж в 855 г. за мисията си сред българските славяни по поречието на Брегалница - КИРИЛИЦАТА (кратко житие на св. Кирил; Пространно житие на св. Климент; Двете жития на св. Наум; "За буквите" от Черноризец Храбър; житие на тивериуполските мъченици от охридския архиепископ Теофилакт Български и др.), и втори път в 862 - 863 г. за мисията си сред западните славяни от Моравия и Панония - ГЛАГОЛИЦАТА (Пространните жития на св. св. Кирил и Методий). На ДВА ПЪТИ той е претворявал на тези азбуки своите преводи на основните богослужебни книги. Тази истина ни съобщава категорично великият Климент, който в своето Похвално слово за Кирил и Методий вести, че Първоучителите "соугоубо", т.е. ДВАЖДИ, НА ДВА ПЪТИ, са превеждали Божия закон на славянски език.