ПЪРВИТ� ПРЕДСТОЯТЕЛИ НА БЪЛГАРСКАТ� ЦЪРКВА - АРХИЕПИСКО� ГЕОРГИ � АРХИЕПИСКО� СВ. ЙОСИ� ИЗПОВЕДНИК

Богородице, помага� на св� ра� Георги,

архиеписко� на Българ�!

Надпис върх� оловен печа�, намере� � Плиска,

последна третин� на IX �.

Нека знае Ваша светлост, че чрез авторитета на кн�зете-апостоли � на свещенит� канони, също � � присъдат� на нашето постановлени� � низвергнат евну� Сергий, койт�, бидейк� родо� слав�ни� � оплете� � мног� порочности, заел � измама свещенството; посл� пъ� се узнава, че свръ� другот� разкри� � изобличе� � нарушени�, то� би� разпопен от епископа си тогава � посл� дост� недостойно би� издигнат на Българскот� епископств� от Георги, койт� � лъжа си присвоил имет� еписко�.

Из писмот� от 16 апри� 878 �. на папа Йоан VIII до българск� кн�� Бори�-Михаил

Аз съ� от новопокръстени� българск� наро�, когото Бо� просвети съ� свет� кръщение през ти� години чрез св� избраник кн�� Бори�, нарече� � светот� кръщение Михаил. То� � Христовата сила � � кръстн� знак победи коравото � непокорлив� българск� плем�, просвети � благоразумна светлина неговото сърц�... изведе го от мрак на виделина, от измама � кривда къ� истина;... утвърд� ги съ� светит� книг� � прават� христи�нска �ра, като доведе архиепископа св. Йоси� � друг� учител� � наставници, съград� църкви � манастир�, постав� епископи, попове, игумен�, коит� учат � ръково�� народа му по Божи� пъ�.

Из разказ� "Чудото на св. Георги � българин�", кр� на IX �. ил� началото на X �.

На нови� изповедник Йоси�, вечн� паме�!

Из славослови�та � Синодика на ца� Бори�, 1211 �.

От 5 октомври 869 �. до 28 февруари 870 �. � Цариград се съст�� всехрист�нски църковен събо� (Западнат� римокатолическ� църква го признава за VIII вселенск� събо�). Замислен � организира� като демонстрац� на пълн� триумф на Римски� апостолическ� престо� на� Цариградскат� патриарш� � на� източнит� поместни църкви, съборъ� завършил � поражени� за папствот�, � коет� то никога не могл� да се помири. Четири дн� след закриван� на събора, на извънредно съборн� заседани� на 4 март 870 �., обиграната византийск� дипломац�, � помощт� на пратеницит� на българск� кн�� Бори�-Михаил, изтръгнала арбитражно решени� на представителит� на поместните църкви по спор� межд� Ри� � Цариград за юрисдикц�та на� новоучредени� църковен диоцез на Българ�. Като се позова� на църковната традиц� от ранновизантийската епох� (пред� заселванет� на слав�ните � прабългарите � сегашнит� българск� земи), съборъ� постановил новоучредената Българск� църква да бъде призната за отделн�, самостойна � автономн� (самоуправл�ваща се) църква, по� върховенството на Цариградскат� вселенск� патриарш�.

На събора представителит� на Визант� � Българ� действал� задружно за постиганет� на диаметралн� противоположни цели. Цариградскат� патриарш� � ст�щото за� гърб� � византийск� правителство на императо� Васили� I Македоне� (867 - 886 �.) целели чрез върховенството на� Българскат� църква да изтласка� папските домогван� далече на запа� � да си осигур�� трайно културно вл�ни� � Българ� като предпоставка за политическ� вл�ни� � господство на� не�. � същото врем�, кн�� Бори�-Михаил, убедил се, че от Ри� никога �ма да получи подкрепа � санкци� за желаната от него църковна независимост на Българ�, прие� предлаганата от Цариград автономи� на българскат� църква като неизбежн� каноничн� стъпал� къ� нейнат� автокефали� (независимост).

Позовавайк� се на съборнот� решени�, кн�� Бори�-Михаил подкупил богато еписко� Гримоалд Полимартийск� � го склони� начело на римокатолическот� духовенств� бе� мног� шу� � излишн� усложнен� да напусн� Българ�.

Междувременн� цариградск�� патриаршески сино� побързал да избере архиепископа на Българ�, какт� се полага за една новоучредена поместна църква, � патриарх Игнати� (846 - 858, 867 - 879 �.) � съслужение � �ко� от синодалнит� владиц� - да го ръкоположи. веднаг� след това новоосветени�� българск� архиеписко� начело на го�ма груп� грък�-византийск� епископи, свещениц� � проповедници пристигнал � Българ� � пристъпи� къ� изпълнението на своите високи църковни функци�.

Автономнат� Българск� църква, възгла�вана от архиеписко�, какт� се каза, � била отделн� � самостойна църква; нейнат� църковна йерарх� � била отделн� от тази на Цариградскат� патриарш�. Българск�� архиеписко� � ре�� делата на църквата � съгласие � 34-то апостолско правил� - съборн�, � съгласие � останалите българск� митрополит� ил� на по-го�мата част от ��, коит� от св� страна са отдавали дължимат� почи� на архиепископа като пръв межд� равнит� българск� архиереи. Каноничн� зависимост � съществувала само межд� глават� на Българскат� църква � цариградск� вселенск� патриарх - получава� � от последни� църковно миро � предложени� за кандидат� за откриващит� се бърз� една след друг� епископски � митрополитск� катедр�, веро�тн� � споменавал � имет� на патриарх� � богослужен�та си. След като Българскат� църква � била � съст�ни� да избира каноничн� св� църковен глав� � синода на българскит� владиц� пр� съобра�ване � во�та на владетел�, веро�тн� Цариградскат� патриарш� � утвърждавала избора на българск� архиеписко� - бе� съмнение едно чист� формално правомощие. Това положени� на Българскат� църква се запазило до втор� всебългарски църковно-народе� събо� от 917 �., когато била прогласена автокефали�та (независимостта) �, � църковни�� глав� - за патриарх.

Благодарение на открит�та на нашата археолог� вече см� � съст�ни� да назове� точн� имет� на назначен� от Цариград пръв българск� църковен глав� - архиеписко� Георги. Това им� � известно мног� отдаВн� от едно писм� на папа Йоан VIII (872 - 882 �.) от 16 апри� 878 �. до кн�� Бори�-Михаил, � коет� папата гневно напада �ко� си Георги, "Койт� � лъжа си присвоил имет� еписко�" (изглежда папата намекв� за предварителн� режисираното извънредно съборн� заседани� на 4 март 870 �.), за това че "дръзна�" да "издигн�" (това може да означава: да избере ил� да ръкоположи) слав�нина Сергий за белградски еписко� � българск� църковен диоцез, считан наивно от Ри�, въпрек� поменатото съборн� решени�, вс� ощ� за собствен. Тъ� като разгневени�� папа не � уточни� служебното звание на този Георги (хорепископ ил� викаре� еписко�, митрополит, архиеписко�, патриарх, католико� � папа са само служебни зван� на епископа), � миналото �ха създаден� �колк� твърде противоречив� хипотези, една от друг� по-неверо�тн�. Недоразумени�та �ха разс�ни от открит� пред� тридесетин� години � Мадара оловен печа� � надпис: "Богородице, помага� на св� ра� Георги, архиеписко� на Българ�". Оловен печа� съ� същи� надпис неотдавн� бе открит � развалинит� на манастир� окол� Го�мата архиепископска базилика � Плиска, � друг подобе� печа� се пази � нумизматични� кабине� на Атинск� национален музе� (по �.�.�. �. Тоте�).

Бе� съмнение, архиеписко� Георги � би� грък, до архиепископската си хиротони� (ръкополагане) - висш византийск� духовник. То� � дошъ� � Българ� като вере� проводни� на грък�-византийскот� църковно, културно � политическ� вл�ни�. Поучен от горчив� опит на своите византийск� � римокатолическ� предшественици мисионер� � Българ�, архиеписко� Георги � изпълн�ва� миси�та си � дипломатическа гъвкавос� - пр��ва� � готовнос� да се вслушв� въ� внушен�та на дворец�. Инач� не може да се об�сн� готоВностт� му да издигн� слав�нина Сергий за белградски еписко�. Изключен� � такъ� важе� църковен ак� да � станал на�-малк� бе� съгласието на кн�� Бори�-Михаил, ак� не � по негова изричн� препорък�.

Архиеписко� Георги пред� всичко друг� � би� митрополит на Дръстъ�, дн. Силистра (от грамотат� на императо� Васили� II Българоубиец от 1020 �. � от Дюканжов� списък на българскит� първосвещеници, XII �., узнаваме, че Дръстърската епархи� � била първенстващата � Българ� през �лата епох� на Първот� българск� царств� до �гствот� на патриарх Да�� западнит� българск� земи � 968/969 �., �.�. собственат� епархи� на българск� църковен глав�). Инач� не � могл� да бъде. Столицит� Плиска � Пресла� са били новоосновани градов� бе� христи�нска традиц�. Правил� 6-то на Сердикийск� поместен събо� (343/344 �.) � правил� 57-мо на Лаодикийск� поместен събо� (343 �.) разпорежда� еписко� да се постав� само та�, където � по-рано, �.�. от древността, � имал� еписко�. Дръстъ� � би� епископско седалище � ранновизантийската епох� � диоцез� на древната архиепископи� на Марцианопо�, дн. Девн�. Веро�тн� се � счел� за лошо знамение да бъде възстановена само по им� архиепископи�та на Марцианопо�, тъ� като този град тогава би� разрушен от варварскит� нашестви� до основи, � Дръстъ� � би� цветущ град � на�-мощн� българск� крепос� на Долн� Дуна�. За да се осигур� пост�ннот� общени� на църковни� глав� � владетел� � негови� двор, нещо абсолютн� наложителн� за Средновековиет�, столицат� Плиска, � след 893 �. (� възможно � � от самото начало) � Пресла�, са били включени � Дръстърската епархи�. По този начи� архиепископъ� � резидира� пост�нн� не � св� епархийски център - Дръстъ�, � � друг град на св�та собствен� епархи� - столицат�. Пр� съборн� решени� � този смисъл забранит� на 1-ви� вселенск� събо� � Нике�, 335 �., � на правил� 1-во на Сердикийск� поместен събо� �ма� сила. Внушителните развалин� на Го�мата базилика край Плиска � на манастир� край не� - на�-големи� църковен комплекс, построен � Европа през IX �., не оста�� съмнение, че именно та� � била пост�ннат� резиденц� на църковни� глав� на Българ�. Впроче�, � понаст�ще� църковната практика допуща подобн� случаи - митрополитът на Неврокоп (дн. Гоце Делчев) резидира пост�нн� � Благоевгра�, � митрополитът на Доростол-Дръстъ� (дн. Силистра) � на �. Червен, Русенско (Доростол�-Червенск�� митрополит) - � Русе; патриархът на Антиох� (дн. Антакь�, Турц�) резидира пост�нн� � Дамаск (Сири�), � архиепископъ� на Сина� - � Kайро (Египет), �.�. не � своите епархийски центрове, � � друг� градов� на епархиит� си.

Малк� след средат� на осемдесетт� години на IX �. (на�-веро�тн� след завръщанет� на Кирило-Методиевит� учениц� � родината � 885/886 �.) на върх� на българскат� църковна йерарх� став� пром�на. Дали архиеписко� Георги � ум�� ил� се � оттеглил от българск� архиепископски престо� доброволно ил� по� натиск ни� не знае�. Възможно � да � имал� предварителн� уговорка межд� Цариград � Плиска архиеписко� Георги да остане начело на автономнат� Българск� църква, докато съборъ� на българскит� архиереи бъде � съст�ни� да направ� каноничн� избо� на българск� църковен глав� � съответствие � предпочитани�та на кн�� Бори�-Михаил.

Известието на старобългарски� разказ "Чудото на св. Георги � българин�" не може да означава друг�, осве� че нови�� църковен глав� на Българ� � би� избран от събора на българскит� владиц� по изричнот� желани� � предпочитани� на владетел�. Свързванет� на този избо� � разказ� � утвърждаването на българит� � христи�нската �ра съ� "светит� книг�" � � "довежданет�" на учител� � наставници на българск� наро�, пр� патриотичнат� насоченост на разказ�, бе� съмнение означава подготовката за българизац� на държават� � църквата чрез просветнат� � книжовна дейнос� на Кирило-Методиевит� учениц� � следовници. Веро�тн� изборъ� на архиеписко� Йоси� � би� част от трескавата подготовка за "преложение книг" - съдбоносното решени� на Първ� църковно-народе� събо�, съст�� се през есента на 893 �. � Пресла�, тр�ла почт� седе� години.

Дали архиеписко� Йоси� � би� по народнос� грък, ил� по-веро�тн� българск� слав�ни� � грък�-византийск� образовани� � култур� не може да се установи точн�. Въ� всек� случай, безспорн� � би� "гръкоезиче�" архиеписко�, �.�. извършва� � богослужен�та си на гръцки език. От него се � очаквало друг� - ак� не да подпомаг�, поне да не преч� на стремежите на кн�� Бори�-Михаил, коит� след завръщанет� на Кирило-Методиевит� учениц� на�-сетн� са намерили реална опор�. Осве� това, архиеписко� Йоси� � тр�бвал� да се гриж� дейностт� на слав�нските учител� � наставници на българск� наро� да не смут� българ�-византийскит� отношени�, от коет� Плиска не � била заинтересована. Въобще, архиеписко� Йоси� � осигур�ва� оназ� църковно-каноничн� легитимнос� на разпространениет� на Кирило-Методиеват� книжнина � просвета � Българ�, бе� ко�то � Средновековиет� не � можело да се мине.

� един от къснит� препис� на разказ� "Чудото на св. Георги � българин�" архиеписко� Йоси� � назова� Стефан. Веро�тн� това � грешка на преписвача. Възможно � обач� архиеписко� Йоси� да � имал двойно духовн� им� - първот�, възприет� пр� монашескот� подстрижение, � другот� - пр� ръкополагането му � �ко� от трит� степен� на църковната йерарх� - �ко�, презвите� � еписко� (съгласно правил� 10-то на Сердикийск� поместен събо� кандидатът за еписко� тр�бв� да � преминал през всички степен� на свещенството). Нека си спомни�, че един от Кирило-Методиевит� учениц�, от блес�щата груп� на Седмочислениците - Сава, � Пространното жити� на св. Климен� � назова� � Лавренти�, � попу�рн�� новобългарск� писате� Софроний еписко� врачанск� (по� Стойко Владиславо� от Коте�) се � самоназовава� � еписко� Серафи�.

� Синодика на ца� Бори� от 1211 �. архиеписко� Йоси� � нарече� "но� изповедник". Такова прозвище се дава на чове�, койт� � трудни времен�, � риск за себе си, � изпо�двал открит� Христовата �ра. Такива трудни времен� за Българскат� църква � нейн� архиеписко� са настанал� през годините на управлението на Борисови� наследни� ха� Расате-Владимир (889 - 893 �.), но българск�� църковен глав� � чест ги � преодо��.

Архиеписко� Йоси� � игра� една от главните роли � Първ� всебългарски църковно-народе� събо� от 893 �. То� � освободи� трет� борисо� си� - Симеон от монашеск� му обет, то� го � коро�са� за кн�� на Българ�. фактит� гово��, че архиеписко� Йоси� бе� съпротив� � прие� � съборнот� решени� "да се отхвърли гръцки�� език � тържествен� да бъде об�ве� народн�� слав�нобългарск� език за официале� � държават�, � � църквата да се въведа� слав�нобългарск� книг� � богослужение" (проф. �. 3латарски).

Изглежда � след събора архиеписко� Йоси� � продължи� да служ� на гръцки език - �колкот� двуезичн� надпис� от новата столиц� Пресла� потвърждават тезата за един преходен период след 893 �. Но къ� църковни� глав� са били прикрепени "слав�ноезични" помощниц� � сътрудници: презвите� Йоан - "екзарх българск�", "църковни� строител на българскат� зе�"; презвите� � мона� Григорий - "Клирик на всички българск� църкви"; мона� Георги - "синкел българск�" � др. Какв� � била точн� служебната характеристика на тези длъжностни наименован� � трудно да се уточни сега, тъ� като � различните историческ� епох� те са имал� променли� обем от прав� � задължен�. Веро�тн� се каса� за организационни, методологичн�, надзорни � правосъдни функци�, осъществ�вани от имет� на архиепископа � цели� църковен диоцез на Българ�.

Архиеписко� Йоси� � оказал ценн� помо� за фактическата подм�на на епархийските архиереи гърц� съ� "слав�ноезични" хорепископ� (викарн� епископи). Съгласно правил� 4-то на Сердикийск� поместен събо� еписко� може да се замени � друг еписко� само поди� смър� ил� низвержени� от съ�. Грубот� изгонван� на митрополитит� � епископите гърц� след събора от 893 �. би означавало погазван� на �ла редица догм� � канони на вселенскат� църква, коет� би навредил� отрицателн� не само на Българ�-византийскит� отношени�, но � на авторитета � каноничнот� положени� на Българскат� църква � христи�нски� св�� - нещо, коет� Преславски�� ръководе� център не � могъ� да си позвол�. Именно поради това, веднаг� след събора архиеписко� Йоси� � негови�� сино� избрал� � ръкоположили велики� българск� просветите� � писате� Климен� за еписко� на създаденат� специалн� за него епископи� на Дрембица (Дебърица) ил� Велика (планинск� райо� на севе� от Охри�) - хорепископ (викаре� еписко�) на Охридски� митрополит грък. Изричн� са даннит�, че тази епископска хиротони� � станал� по во�та на кн�� Бори�-Михаил � на негови� приемник кн�� Симеон, достойни� продължите� на безсмъртното му дело - ак� съ� съдбоносно значение за Българит� � досега.

Малк� по-късн� архиеписко� Йоси� избрал � ръкоположи� Методиев� ученик презвите� Константин за свой викаре� еписко� (помощник). Веро�тн� това ще � станал� след окончателнот� преместван� на архиепископи�та от Плиска � Пресла�.

Църковното предание вест�, че � презвите� Григорий (не бе� основани� акад. Емил Георгиев приема, че � то� � един от младшите Методиев� учениц�) би� избран � ръкоположе� за Прилепск� еписко�-хорепископ (викаре� еписко�) на Пелагонийски� (Битолско-Прилепск�) гръцки митрополит.

Поелит� фактическото управление на съответнит� епархи�, Климен�, Константин � Григорий са първит� трим� епископи "на слав�нски език" � истори�та на Българскат� църква (според На�-старот� жити� на св. Наум, написано скор� след смъртт� на бележити� просветите� на 23 декември 910 �., четвърти � Марк� - епископъ� на Дево�).

Кога � почина� архиеписко� Йоси� � неизвестно. От разказ� "Чудото на св. Георги � българин�" � �сн�, че то� � би� начело на българскат� църковна йерарх� по врем� на драматичната войн� � византийци � маджар� през 894 - 896 �. Веро�тн�, къ� началото на X �. архиеписко� Йоси� вече не � би� межд� живите.

Ревнив� къ� св�та независимост, Българскат� църква не � допуснал� имет� на назначен� от Цариград архиеписко� Георги � списък� на българскит� първосвещеници. � Синодика на ца� Бори� славослови�та за починалите българск� архиепископи � патриарс� започват � имет� на архиеписко� Йоси� - първ� каноничн� избран от събора на българскит� владиц� църковен глав� на Българ�.

Българск�� наро� � би� признателе� на архиеписко� Йоси� за делата му � полз� на българизац�та на държават� � църквата, за църковно-каноничнат� санкци� на родолюбивите начинани� на кн�� Бори�-Михаил � следовниците му. Скор� след смъртт� му, то� би� канонизира� за светец - на�-високото признани� за заслуг� на една личнос� къ� наро�, държав� � църква през Средновековиет�.