ПЪРВАТ� СЛАВЯНОБЪЛГАРСКА АЗБУКА - КИРИЛИЦАТА
Вече � невъзможно да се пренебрегват многобройнит� доказателств�, че Константин-Кири� Филосо� � създател�� на първат� азбука, съответстващ� до съвършенство на фонетичнот� богатств� на слав�нобългарск� език. � не само това, "� несъмнен� гениалност" (изразъ� � на големи� на� езиковед проф. �. Мирчев) превел � избран� евангелски четива � на�-необходимите богослужебни книг� от гръцки на слав�нобългарск� език. "Ак� пр� създаванет� на св�та азбука - продължава проф. �. Мирчев - Константин-Кири� изпъкв� като отличе� фонети�, пр� превод� на избранот� евангели� то� пр��ва качества на дълбок познавач на българскат� народн� ре� от IX �., на прекрасе� стилис� � необикновено умел преводач. Съ� своите езиков� � стилни качества първ�� превод на апракоса (избран� част� от евангелиет�) от Константин-Кири� остава ненадминат� майсторско дело � �лата старобългарска литература; какт� казахм� вече, � �лата по-късн� старобългарска литература, �ма произведение, коет� така �рк� да блести съ� своите езиков� качества като преведенит� от Константин-Кири� евангелски четива"[1].
Константин-Кири� Филосо� � би� човекъ�, притежаващ � излишъ� ду� � способност� за този вели� културен подвиг. То� � един от на�-гениалните филолози не само на IX �., но � на всички времен�. � не само това, притежавал � качества на смел � непреклоне� боре� за прогре�, културна самобитнос� � равенств� межд� народите.
Константин-Кири� � знае� отличн� осве� майчин� си слав�нобългарск� език, но � гръцки, еврейски, арабск� � латински езиц�. На първит� дв� език� Кири� � създал забележителн� литературн� творби, включителн� � поез�, превел � граматик� на еврейски език, на арабск� � води� сложни теологически споров� � обиграни ис�мски богослов� от Багдадск� халифа�, � на латински � сразил еретицит� триезичниц� на венецианск� поместен събо�. Познавал � слав�норуск�, самаритански, хазарски, какт� � �ко� източн� езиц�.
Ак� внимателно вникне� � достигналите до на� книжовни паметниц�, � изненада ще установи�, че Константин-Кири� като че ли на дв� пъти � създавал азбука за слав�ните � � превежда� избо� от евангелските � богослужебните книг� от гръцки на слав�нобългарск� език: веднъж, през 855 �., за миси�та му сред българскит� слав�ни (краткото жити� на Кири�; Пространното жити� на Климен�; "Сказание за буквит�" от Черноризец Храбър � др.) � втор� пъ�, през 862 - 863 �., за миси�та му сред западнит� слав�ни - моравц� � панонц� (Пространните жити� на Кири� � Методи�). Така ли изглежда, ил� така � било � действителност?
Отговоръ� на този мъче� въпрос се усложн�ва ощ� повече � от всеизвестн� факт, че на�-древните слав�нски надпис� � книг� са написани � дв� азбуки - глаголиц� � кирилица, коит� силн� се различават по графически� обра� на своите букв�, поне на пръв поглед.
Доскор� мнозин� приемаха, че "по-старат�" - глаголицат� � личн� творческ� дело на Константин-Кири�, � кирилицата � възникнала по еволюционе� пъ� ил� � създаден� по-късн� от книжовниците на Симеонов� Българ�, "на�-веро�тн�" от Климен� Охридски.
Вс� повече обач� се множат открит�та на надпис� на кирилица, межд� коит� � � датирани�� надпис от 893 �. от кръглата Симеонов� църква � Пресла�, редо� � глаголически надпис� [2], какт� � надписът "гороухша" ("горчиц�") върх� глинен съ� � търговск�-битово предназначение, намере� пр� разкопки по� Смоленск (Руси�), точн� датира� от първат� четвър� на X �.[3], коит� доказват, че кирилицата � създаден� � разпространена едновременно � глаголицат�, ак� не � пред� не�.
Произходът на кирилицата � лесн� установи�. От нейнит� всичко 43 букв� 24 са били направ� зает� от грък�-византийскот� уставн� писм�, като � � слав�нската азбука са запазили напълн� св� графически обра�. По правил� � кирилицата цифров� значение имал� само буквит�, заимствани от гръцки� алфави�, запазвайки същото цифров� значение, какт� � � гръцката цифров� систем� (изключение били само "дзел�" = 6, "чрьв�" = 90 � "ци" = 900).
Не � трудно да се установи произходът � на останалите 19 букв�, коит� съответстват на специфичните звуц� на слав�нобългарск� език, отсъстващи � гръцки�. (От новосъздаденит� букв� 15 са поместен� � кр� на кирилицата, като само четири: "боук�", "Живете", "дзел�" � "оукъ" са примесен� сред заимстваните букв�.) От новосъздаденит� кирилски букв� четири са получени чрез графическото видоизменени� на букв� от гръцката азбука: "Веде", "юс малъ�", "юс го��" � "дзел�"; тр� са заимствани от еврейски� алфави�, като графически�� им обра� � измене�, за да съответств� на общи� стил на кирилицата: "ци", "чрьв�" � "ша"; осем са съчетани� от друг� букв� ил� част� от букв� от самата кирилска азбука (Вж. Приложение - об�. 1).
Не�се� � произходът само на букват� "�" - "живете". Букв� � подобе� графически обра� липсва � известните азбуки на IX �., коит� създател�� на кирилицата � могъ� да им� предви�. Затова пъ� изобилства като единичен знак ил� � състав� на кратките надпис� върх� строителни материал� от Плиска, Мадара, Пресла� � др., ил� върх� стенит� на скалните манастир� � живелища от �. Мурфатла� (дн. �. Бесараби), кюстенджанск� (Се�. Добруджа) � от друг� мест� по българскит� земи, неразчетен� � досега. Веро�тн� знакът "�" � би� соларе� знак, символ на слънцето, на живота въобще, � тайнствената средновековн� писменос� по нашите земи, отдавана от мнозин� на прабългарите. Възможно � този знак да � би� възприет � кирилицата от българскат� народн� традиц� за букват� "Живете" (2 �., мн. �., се�. Вр. на глагол� "Жить" - "Живе�"). Неверо�тн� � тази букв� да � била зает� ча� от етиопски� алфави� - обърната букв� "джандж�" (�. �. Фортунатов, �. �. Селище�); едва ли този алфави� � би� известен на Балканск� полуостров.
Нова, оригинална азбука ли � кирилицата? Безусловно, да. За ново писм� се � приема� гръцки�� алфави�, въпрек� че къ� възприетит� от гърцит� 20 финикийски букв� (� известна несъществена пром�на на графикат� им) са прибавен� ощ� 4 нови букв�, � те получени чрез графическо изменени� на финикийски букв�. Но� алфави� � би� � класически�� латински, койт� чрез етруск� възприем� от западногръцкот� писм� 19 букв�, къ� коит� � прибавен� само букват� "G", очевидна трансформаци� на западногръцкат� букв� "�" "�". Срещ� възприетит� от кирилицата 24 грък�-византийск� букв� (от �� шест напълн� ненужн� за предаван� на слав�нска ре�: "омег�", "кс�", "пс�", "тита" � дв� от кирилските тр� "�"-та, запазени само за правилни� изгово� на непреводимит� гръцки думи, предимно от църковно-литургичен характер) са прибавен� нови 19 букв�, непознат� на гръцки� алфави�, коит� състав�ва� повече от 44% от кирилски� буквен състав.
Възникнала ли � кирилицата по еволюционе� пъ�? Като систематизиран� азбука - едва ли.
Историческ� факт �, че � многонародностната българск� държав� (до 893 �.) официале� държавен език � гръцки��, официалнат� писменос� � гръцката. �колк� десетк� прабългарски каменн� надпис�, значителна част от коит� имат официале� характер, свидетелства�, че гръцкото писм� � използвано за приблизителнот� предаван� на отделнит� тюрк�-българск� думи � тези надпис�. Притежавам� известието на Черноризец Храбър, че � слав�нската ре� въ� връзка � постепенната христи�низаци� � била предаван� � "римски" (латински) ил� гръцки букв� приблизителн�, "бе� устроени�" [4].
Имам� изричн� свидетелство, че Константин-Кири� Филосо� � познавал опитит� да се превежда� евангелски � богослужебни книг� от гръцки на слав�нски език. � неговото Пространно жити� се съобщава, че � кримск� Херсонес по врем� на Хазарската миси� (859 - 860 �.) Константин-Кири� намери� евангели� � псалти�, "написани � руск� букв�", � срещна� чове�, койт� говоре� на "то� език", близък до негови� роде� слав�нобългарск� гово� от Солунско. Това означава, че � последното византийск� владение на кримск� полуостров - Херсонес, са били преведен� тези основн� книг� на христи�нската литург� от гръцки на слав�норуск� � гръцки букв� "бе� устроени�", за нуждит� на евангелската проповед сред източнит� слав�ни. Веро�тн� подобн� опит� са били направен� � на Балканск� полуостров, известни на Константин-Кири� пред� миси�та пр� хазарите.
Осве� известието на Черноризец Храбър, доказателств� за известна еволюц� по посока къ� кирилицата (приблизителнот� предаван� на слав�нска ре� � гръцки букв�) са заимстването на всичките 24 букв� на гръцки� алфави�, включителн� � шест несъответстващ� на звуцит� на тази ре�, какт� � че гръцките букв� запазват цифровот� си значение � � кирилската буквен�-цифров� систем� (� вече посоченото малк� изключение). Създател�� на систематизиранот� кирилско писм� � тр�бвал� да се съобрази � известна писмен� традиц�.
През вторат� половина на IX �. обач� кирилицата се ��ва на историческат� сцен� като буквен� систем�, еднакв� прилаган� навс�къде, до съвършенство съответстващ� на звуковат� систем� на слав�нобългарск� език. Такава съвършен� систематизац� може да бъде творческ� дело на една личнос�, разпростра�вана от един център.
Произходът на глаголицат� постав� значително по-сложни проблеми. Неповторим��, стилизиран обли� на глаголическата буквен� систем� � прав� неприличащ� на нико� от известните азбуки на IX �., когато несъмнен� � възникнала. Поради това нейн�� първообраз � трудно установи�.
Въпрек� графическото своеобрази� на глаголическите букв� мног� учен�, межд� коит� световноизвестни светил� на наукат�, през последните ст� � петдесет години упорит� са търсил� нейнит� прототип� � друг� азбуки. Надали им� друг алфави� � световната културна истори�, за койт� да са били създаден� толков� мног� хипотези, повечето от коит� имат за свой поддръжник само създател� си ил� един-двам� негови учениц�.
Понаст�ще� постепенно взем� връх � световната наук� хипотезата, съгласно ко�то глаголицат� � индивидуално творение: дело на една личнос�, респ. на груп� люде, намиращи се � мног� близко сътрудничество. Първ�� вариан� на тази хипотеза разработва � своите трудов� големи�� на� учен акад. �. Георгиев, койт� приема, че творец на глаголицат� като "нова, оригинална слав�нска азбука" � Константин-Кири� Филосо�, създал � въ� основа на "Възникналата по еволюционе� пъ� кирилица" за нуждит� на неговата Моравско-Панонска миси�. Съгласно втор� вариан� на същата хипотеза, създаден през вторат� половина на XIX �. от рускит� учен� �. �. Срезневски � �. �. Соболевски, поддържа� през първат� половина на този ве� от съветски� учен �. �. Карски, � понаст�ще� от �. �. Истрин � др., творци на глаголицат� са ученицит� на Кири� � Методи�, останали � Морави� след смъртт� на св. Методи� � разгрома на делото на Брат�та-първоучители, респ. Върнал� се обратн� � Морави�, след като гонени�та на слав�нската книжнина � кр� на IX ил� � началото на X �. "поутихнали". Преследванит� Кирило-Методиев� учениц� създал� глаголицат�, вместо � въ� основа на създаденат� по-рано от Константин-Кири� Филосо� кирилица, тъ� като последната, като твърде прилична на византийскот� писм�, била особен� �ростно преследван� "от съперничащот� � Визант� немско католическ� духовенств�" (�. �. Истрин).
Осве� признаниет� на глаголицат� като индивидуално творение, � дват� варианта на разглежданат� хипотеза се приема, че � произхожда от кирилицата.
� действително, глаголицат� � изкуствено създаден� буквен� систем�. Създател�� (създателит� �?) са творил� буквит� � � едни � същи елементи (еднакв� геометричн� фигурк�), � чувств� за стил � симетр�. Първат� букв� "аз�" по форм� � кръс�, за да се внуш�, че просветата � богоугодно дело. Глаголическите букв� "иж�" � "слов�" представ�ва� симетрични съчетани� на кръг � триъгълник, очевидно иконоподобни символ�, тъ� като са влизал� � състав� на имет� на Исус (�. Чернохвостов, �. Кипарски). � глаголицат�, за разлик� от кирилицата, цифров� значение имат буквит� по азбуче� ре�, бе� значение дали съответстват на звуцит� � гръцката ил� слав�нската ре�. Ненужнит� за слав�нски� език гръцки букв� от шест � кирилицата са намалени на четири � глаголицат� - бе� "кс�" � "пс�". всичко това свидетелства за индивидуално творческ� дело.
Мног� резултатна � � хипотезата за вл�ни� на кирилицата (до известна степен � на латиницата) върх� глаголицат� (Вж. Приложение - об�. 2 � об�. 3).
По този начи� формат� на всички 40 букв� на глаголицат� може да бъде задоволителн� об�снен�, бе� да � необходимо да се търс�� паралели � скандинавските руни (�. Хану�), � иранскот� писм� (�. �. Миле�), � кипърското слогов� писм� (�. �. Константинов), � "магическот� гръцко писм�" (�. �. Вишн�кова, �. Коен) � �.�., за чиет� съществуване слав�нските просветители от IX �. надали са имал� �какв� представ�.
Формат� на 25 глаголически букв� (11 букв� за предаван� на звуц�, еднакв� � гръцки� � слав�нски� език, � 14 букв� за предаван� на специфичните звуц� на слав�нската ре�) може да бъде об�снен� като подражание на принципа на постройкат� ил� като стилизац� на формат� на съответнит� кирилски букв�, � формат� на 6 друг� глаголически букв� - като стилизац� на съответнит� латински букв�. Тр� глаголически букв� - "аз�", "иж�" � "слов�" представ�ва� изкуствени символ�; четири - "иеры", "иерь" � първоначалните глаголически "юсов�" - самост�телн� фонетичн� лигатури, � дв� - "земл�" � "ижиц�" - самост�телн� сложни графически композиции (�. �. Истрин).
Ко� от двет� слав�нски азбуки ил� � двет� последователно � създал велики�� Константин-Кири� Филосо�? От достигналите до на� извори задоволителе� отгово� на този въпрос дава само "Сказание за буквит�" от Черноризец Храбър: "След това Човеколюбецъ� Бо�, койт� урежда всичко... изпрат� му (на човешк� ро� - бе�. �.) свет� Константин� Философа, нарече� Кири�, праведен � истинолюби� мъ�, � то� им състав� 38 букв�: едни по образе� на гръцките букв�, � друг� пъ� според слав�нската ре�."[5] Това изключително ценн� известие може да се отна� единствено за кирилицата, � ко�то действително част от буквит� са зает� от гръцки� алфави� бе� изменени� на графикат� им, � другит� са новосъздаден� ил� възприет� от еврейската азбука за специфичните звуц� � слав�нски� език, като се спазва общи�� стил на грък�-византийскот� уставн� писм�, "образеца" за кирилските букв�. � �ко� от преписит� на "Сказанието" са посочени � точнит� числ� - 24 букв�, подобн� на гръцките, � 14 букв� - за специфичните слав�нски звуц�, коет� тонн� съответств� на буквен� състав на кирилицата къ� кр� на IX �.
Възможно ли � било � 855 �. Константин-Кири� Филосо� да се отправ� за миси�та си сред българскит� слав�ни по �. Брегалница � "нова, оригинална слав�нска азбука", невиждан� от никого дотогава? Възможно ли � било да пренебрегн� почт� двувековната традиц� по българскит� земи да се пише на тюрк�-българск� � слав�нобългарск� език � гръцки букв�, приблизителн�, "бе� устроени�"? Утвърдително на тези въпрос� може да отговори само чове�, койт� дръзне да счет�, че Константин-Кири� самоцелн� � оригиналничи�, че � тръгна� единствено за св�та личн� прослава. Ак� � било така, �. �. Будилови� го � каза� бе� заобикалки, Константин-Кири� би заслужил прозвището "по-скор� фокусник, отколкот� филосо�"[6]. За всек�, що-годе запознат � живота � делото му, � �сн�, че подобн� съмнен� за скромн�, сериозен � целеустремен мъдрец са по-ниск� от прах� по� нозете му.
Черноризец Храбър � би� мног� добр� осведоме�, че � манастир� "Полихрон" на Малоазиатски� Олим� Кири�, � помощт� на Брат си Методи� � на технит� учениц� - българск� слав�ни � въ� основа на дотогавашн� историческ� опит, � създал първат� слав�нобългарск� азбука - кирилицата � � превел от гръцки на слав�нобългарск� език на�-необходимите богослужебни книг�: изборн� евангели�, апосто� � избран� църковни служби (852 - 855). � кирилицата � � написаните на не� първ� слав�нобългарск� книг� � 855 �. Велики�� българск� � слав�нски първоучите� се отправ� за св�та първ� миси� � слав�нски� св�� - миси�та си сред българскит� слав�ни по �. Брегалница, за да предад� това безценно съкровищ� на св� наро�.
През последните години � на� се шири становищет�, че азбуката, ко�то днес наричаме "Кирилица", уж била създаден� от книжовниците от Симеонов� кръг, за коет� �ма никакв� доказателств�, "на�-веро�тн�" от Климен� Охридски. За последното твърдени� се позовава� на известна фраз� от краткото жити� на св. Климен�, съставен�, какт� се каза, от архиеписко� Димитрий Хоматиан през XIII �.: "Измислил (Климен� - бе�.�.) � друг� форм� на буквит� за по-го�ма �снос�, отколкот� тези, коит� изнамери� мъдр�� Кири�." За подобн� дейнос� на Климен� не съобщава нито неговото Пространно жити�, нито службата му, написани от негови непосредствени учениц� скор� след смъртт� му. Осве� това, став� дума за друг� форм� на буквит�, �.�. за но� графически обра�, � не за допълван� на азбуката, какт� мисл�� �ко�. Немислим� � верн�� ученик � продължите� на Кирило-Методиевот� дело да му � изневери�. Изглежда � прав акад. �. Конеск� (7), че къснот� известие на архиеписко� Димитрий Хоматиан отра�ва пълнат� � окончателн� победа на кирилицата на� глаголицат� � югозападните българск� земи през XI - XII �., постигната не бе� помощт� на охридските архиепископи гърц�. Известна � �хнат� упорит� работа за приобщаван� на българскот� им паство къ� грък�-византийскат� култур�. Глаголицат�, напълн� отличаваща се от гръцкото писм�, естествено � била за �� "не�сн�" писм�, пречка за стремежите им. Напротив, кирилицата, по-го�мата част от буквит� � ко�то са направ� зает� от гръцки� алфави�, � останалите са създаден� � стил� на заимстваните, � била � технит� оч� по-малкот� зл� от двет�. Необходимо � било победата на едната азбука на� другат� да бъде "осветена" � имет� на изключително попу�рн� сред българит� народе� светец Климен� Охридски, ощ� повече, че глаголицат� се � свързвал� � имет� на не по-малк� попу�рн� Константин-Кири� Филосо�.
Ак� � било историческ� немислим� Константин-Кири� да се отправ� за св�та миси� по �. Брегалница � 855 �. � книг� на друг� азбука, осве� кирилицата, невъзможно � било да тръгне за Моравско-Панонската си миси� � 863 �. съ� същата азбука. Официалнат� задача на тази миси�, поставен� от византийскот� правителство, � била да разшир� сферат� на църковно-културното вл�ни� на Визант� на запа�, като предпоставка за разшир�ване на политическот� � вл�ни�. Константин-Кири� � Методи� � ученицит� им � тр�бвал� да проникна� дълбок� � диоцез� на Западнат� римокатолическ� църква по� носа на мощнот� Източнофранкск� (Немско) кралство. За изпълнението на тази го�ма, сложна � трудна задача (друг � въпросът за техн� личе� стреме� къ� осигур�ване на културната � църковна самост�телнос� на слав�ните) те са могл� да разчитат единствено на своите собствен� сили - Визант� � била прекален� далече.
Константин-Кири� Филосо�, бе� съмнение един от на�-надарените византийск� дипломат� на IX �., � тр�бвал� да придад� на миси�та си всехрист�нски, надцъркове� характер, неутрале� къ� съперничествот� на Ри� � Цариград за върховенство � христи�нски� св��. Кирилицата, прекален� приличащ� по състав � стил на грък�-византийск� уста�, � била непригодна за тази це�.
�маме основани� да се съмн�ваме � Пространните жити� на Кири� � Методи�, че пред� заминаването си за Морави� � период� 862 - 863 �. Константин-Кири� Филосо� създал нова слав�нска азбука - "устрои буквит�, състав� (евангелската) беседа" [8], �.�. написа� � избранит� богослужебни книг� на тази азбука.
Бе� съмнение, създаденат� � 862 - 863 �. нова слав�нска азбука � тази, ко�то днес наричаме "глаголиц�". Графически�� обра� на нейнит� букв� не прилич� на буквит� на нико� от тогавашнит� европейски азбуки. Осве� това, какт� се каза, 25 глаголически букв� са създаден� като подражание на принципа на постройкат� ил� като стилизац� на съответнит� кирилски букв�, 9 букв� са новосъздаден� конструкци�, � 6 друг� са �вн� стилизац� на латински букв�. (Само така може да бъде об�снен� бързинат�, � ко�то Кири� се � подготви� за св�та миси� на запа�.) � това � на глаголицат� � би� придаден изкуствено неутрале� характер, съответстващ на привидно дипломатически� характер на Моравско-Панонската миси�.
Действайки пр� по-го�ма свобод�, неограниче� от традиц�та, Константин-Кири� � постигна� пр� глаголицат� ощ� по-добр� систематизац� на азбуката � ощ� по-високо съвършенство пр� предаван� на фонетиката на слав�нобългарск� език, отколкот� пр� кирилицата.
�ма никакв� данн� за разпространени� на кирилска писменос� � Морави� � Панони�. Достигналите до на� на�-стар� книжовни паметниц�, създаден� та� на�-близко до Кирило-Методиеват� епох�, са написани на глаголиц�: "Пражките лист�", X �. (фрагмент� от църковни химн� по източе� об��, словашки гово�) � "Киевскит� лист�", X �. (фрагмент� от църковен требни� по западе� об��, сложна смес от южно- � западносла�нско вл�ни�) [9].
Неверо�тн� � хипотезата, че глаголицат� � била създаден� от Кирило-Методиевит� учениц�, останали � Морави� след смъртт� на св. Методи� на 6 апри� 885 �., респ. Върнал� се та� � кр� на IX �. ил� � началото на X �., когато гонени�та на слав�нската книжнина "поутихнали". Акад. �. Георгиев доказа, че Пространното жити� на Кири�, написано � период� 879 - 882 �., �.�. пред� смъртт� на Методи�, � било на глаголиц� [10]. Тази хипотеза не об�сн�ва � широкото разпространени� на глаголическата писменос� � Българ� веднаг� след завръщанет� на Кирило-Методиевит� учениц� от Морави� � 885 - 886 �.: разполагам� � глаголически надпис� от всички тогавашн� българск� земи - от Йерисо на Атонск� провла� през Велики Пресла� до �. Мурфатла� (дн. �. Бесараби), Се�. Добруджа; очевидно, било � необходимо врем� за такова широко разпространени� на писменос� бе� коре� � нашите земи.
Кн�� Бори�-Михаил � особен� кн��/ца� Симеон са видели � глаголицат� мощн� оръжие за защитата на слав�нобългарскат� самобитнос� срещ� грък�-византийск� хегемонизъ�. Само съ� съдействието на държавната влас� може да бъде об�снен� разпространениет� на донесената от Морави� глаголическа писменос� по нашите земи, � то от столицат�.
Но живи�� живо� се оказал по-силе� от добрит� намерени�. Кирилската писменос�, по�та от Константин-Кири� Филосо� � прекраснат� долина на �. Брегалница, разпространила се бърз� по всички земи, където се � писала дотогава слав�нска ре� � гръцки букв� "бе� устроени�", от Преспа � Бито� до Смоленск � Новгород, се оказал� по-практичнат� азбука, постепенно взел� връх � окончателн� изместил� глаголицат�.
Изглежда, Константин-Кири� � назовава� създаденит� от него една от друг� слав�нски азбуки � общото им� "глаголиц�", �.�. писмениц�, буквениц�. Слав�нските народи обач� наричали � двет� съставен� от него азбуки - "Кирилица", по имет� на техн� създател (до на� � достигнало известието на новгородск� по� Упир Лихи� от 1047 �., че � преписал св� кирилски ръкопи� � глаголически остатъци "ис коуриловиц�", �.�. по негово врем� � глаголицат� се � наричала "Кирилица".[11]. Едва по-късн� � възприет� разделението � наименован�та на двет� азбуки, известно � днес - "кирилица" � "глаголиц�".
Днес на кирилица пиша� повече от 60 народи, живеещ� � седе� държав� - Българ�, Македони�, Руси�, Украйн�, Белару�, Югослави� � Монгол�, състав�ващи окол� 10 % от населениет� на Зе�та. Наре� � латински� � арабск� алфави� кирилицата � една от трит� международни азбуки, � заедно � латиницата - една от двет� азбуки � свет�, на чи�то основа изгражда� писменостт� си вс� нови � нови народи [12].
Великото дело на Константин-Кири� Филосо� � поречиет� на Брегалница продължава да � на�-свидно дост�ни� на българск� наро�, негови�� на�-цене� принос � съкровищницата на човешкат� цивилизаци�, причинат� за националното му съществуване � развитие, основани� за националната му гордос�.
� � �
� следващите глав� на своето Евангели� по Божи� внушение българск�� наро� вече � написа� ил� ще дописв�, докато � на свет�.
Бележк�
1. �. Мирчев. Константин-Кири�, създател на старобългарски� книжовен език, сп. Бълг. език, �. XIII, 1963 �., кн. 3
2. �. Георгиев. Основн� въпрос� на възниКването на старосла�нската (старобългарската) литература � старосла�нски� (старобългарски�) език, сб. Слав�нска� филологи�, �. (, Москва, 1958 �.
3. �. �. Ависусин � �. �. Тихомиро�. Древнейш� русска� надпис�, вестни� АН СССР, 1950 �., N 4, �. 71 � сл.
4. До на� не � достигнала нито една слав�нска книг�, написана до Кирило-Методиеват� епох� � гръцки букв� "Бе� устроени�". впроче�, ни� не притежавам� � нито една книг� от Кирило-Методиеват� книжовна школ�. За не� съди� само по късн� препис�, на�-старит� от коит� са от X � XI �. (Kиевските, Пражките � Рилските глаголически лист�, "Савина книг�", Асеманиевото, Зографскот� � Остромировот� евангели� � др.). Имам� пример� за приложение на гръцки� алфави� къ� българск� език "бе� устроени�" от по-ново врем�, межд� коит� кониковското евангели� (новобългарск� превод на Неделнот� евангели� на говора � �. Кониково, Енидже-вардарск�, от архимандри� Паве� Божигробск�, напечата� � солунската печатниц� на Ки�� Дингов Държиловец � 1852 �.) � колакийското евангели� (ръкопи� на Евстат� Киприади, завършен � �. Колаки�, Солунско, на 30 ноемвр� 1863 �., �. 181 � 195).
5. Абсурдно � твърдениет� на акад. �. Конеск�, че Черноризец Храбър би� "боре� против кирилицата" - "Од историjат� на jазикот на словенскат� писменос� во Македониj�", Скопие, 1975 �., �. 30-31. Изследователит� на "Сказание за буквит�" установиха, че то � било написано на... кирилица (�. �. Истрин).
6. �. �. Будилови�. � грек�-слав�нско� характер� де�тельност� Кирила � Мефоди�. Мефодиевский юбилейнм� сборни�, Варшав�, 1885 �. �. 64
7. �. Конеск�. Ци�. съ�., �. 50-53
8. Из Пространното жити� на Методи�, IX �. За попу�рн� � многократн� публикуван� старобългарски текстове източникът, от койт� са взет�, не се посочв�.
9. �. Теодоров-Бала�. Кири� � Методи�, �. I, �., 1920 �., �. 9
10. �. Георгиев. Кири� � Методи� - истината за създателит� на българскат� � слав�нската писменос�, �. 1969 �., �. 161-162
17. �. Георгиев. Ци�. съ�., �. 159
12. За написванет� на тази глав� дълж� гореща благодарност на съветски� истори� на писменостт� �. �. Истрин � на неговата великолепн� монограф� "1100 ле� слав�нско� азбуки", Из�. АН СССР, Москва, 1963 �.