Играта Не питай кой законите избира, Или чия невидима ръка Точно теб и тук позиционира. Играй си хода веднага! В свят с установени правила Ти си просто homo ludens, Врабче с отрязани крила, Човече, танцуващо в унес. Но щом играта загрубее Недей да псуваш правилата. Щом противникът злобее Почакай до обрата на нещата. Обратът непременно предстои Когато вероятността е нула. Самодоволството руши И най-стабилната въздушна кула. Едва когато шифъра уцелиш В Матрицата откриваш своя Рай. Но щом започнеш да печелиш Играта е към своя край. …….. Играта свърши. На финала Завръщат се забравени мечти. За победата или провала – Да пием – нали все някой победи. …А времето завихрено лети. |