И първо беше стъклото “Брррр, че е студено тука! Какво ли не измислят тези Умните. Пък като си помислиш точно заради тях съществувам. Само че да ти кажа – хич не ми се живее. Такова гадно съществуване имам, че не ти е работа! Държат ме тука вътре с часове, дни, а понякога дори ме забравят и след това ме хвърлят, защото съм се бил развалил. Глупава работа! А тук вътре е толкова студено и тъмно, че…мани, мани! А пък ако се сетят за мен, изваждат ме /слава богу!/ оттука и ме слагат на една плоскост, която наричат “маса”. След това вземат нещо като кука, махат ми шапката с доста усилия /глупави Умни – първо ми я слагат, и то здраво, а после се измъчват докато я махнат, ама нейсе/ и, при доброжелание, ми изсипват съдържанието в нещо подобно на мен, но по-ниско и по-отворено /викат му “чаша” или пък ме лапват за главата и почват да се наливат. Шантава работа. После ме захвърлят в някакъв контейнер и чакам там докато…А, най-сетне светлина… -Е няма ли да затвориш хладилника, хаймана такъв?! -Много съм жаден! Татко, идвам направо от киното и сега ще ходим с Мери на дискотека. Нали може да взема една кола и за нея?… -Добре, вземай…Ник! И не забравяй за уроците!…Ама, че момче…! И гледай къде си постави бутилката…!!
|
