Торта с отклонение

В 7:30 на 5-ти юни към спирката на 13-ката пристъпва с невероятно високите си токове елегатно момиче с огромен букет тъмночервени рози и рокля в същия цвят. Странна гледка на фона на мърлявата спирка и предвид факта, че абитуриентската офанзива вече приключи. Опитвам се да изтласкам мисълта, свързана с дълбоко врязаното деколте на въпросната рокля, защото не подобава на човек, на когото предстои най-сериозния изпит в следването му да мисли за несериозни неща. Действително, изпитът по статистика при Величка Босева се е утвърдил като на отговор на дилемата: да бъда или да не бъда икономист, завършил ИУ-Варна.

С изненада забелязвам, че момичето с розите слиза на моята спирка, влиза заедно с мен в сградата на университета и на всичкото отгоре – в същата зала, в която влизам и аз. Първото ми впечатление когато влязох беше че съм се озовал, при това неканен, на банкет, сватба или друго подобно мероприятие, защото се оказах заобиколен от изтупани млади хора, съответно с костюми и вратовръзки или елегантни рокли. Стана ми страшно неудобно като се усетих, че съм си обул дънки, при това избелели. Второто смайване беше предизвикано от пищната софра, която беше опъната на катедрата, отрупана с шоколадови бонбони, торти, рула, натурални сокове и цветя. Имах чувството, че съм попаднал в изопачен вариант на приказките от хиляда и една нощ и без да искам съм потъркал някакъв аладинов пръстен, който е превърнал най-тежкия изпит, който ми се очертаваше за близките години в най-тежкия банкет, който се е заформял в мое присъствие за още по-дълъг интервал от време. И понеже наистина реших, че има нещо нереално в цялата работа се зачудих да не би сутринта вместо витамин да съм глътнал някоя от таблетките на съквартиранта ми. От друга страна видението беше невероятно автентично – толкова много познати физиономии, хора от моята група, а ето и приятелката на най-добрия ми приятел която тържествено като при жертвоприношение носи някаква кутия към олтара-катедра.

Неочаквано видението избледня, защото беше помрачено от сянката на една едва крепяща се на бастун фигурка, която приближи катедрата, погледна я със задоволство и се изкиска: “Ха-ха, студентите от МИО са по-коректни от колегите си от Индустрия.”Последва двучасово щракане на калкулатори, смутено единствено от саркастичния старчески глас, който безцеремонно заповядваше на заподозрените в преписване да си дадат книжките и да излязат, а след това мърмореше за липсата на академичност в университета. Но тя – Босева, не би допуснала това, нали затова толкова години си е градила имиджа на принципна Кобра. Но основният принцип на една кобра не може да бъде друг освен: Късам, следователно съществувам. Без този принцип не би могла да се осъществи висшата мисия: Като ги огорча ще им покажа сладостта на живота, която се крие в точността и намира най- точен израз във формулата на средното квадратично /стандартно/ отклонение на разсейването, което “има най- голямо значение за статистическия анализ и теорията на статистиката.”Q

_____________

S ¦ (X - ? )2

s = ---------------

S ¦ x

Е, аз като жрица на точността имам нужда от малко стандартни жертвопринушения, нали?!- чу се примлясване на шоколадова бомбона. Да, отговори утвърдително монотонното чукане на калкулаторите.

Времето изтече. При оптимално съотношение между максимизирането на пределна полезност от всяко действие (без излишно натискане на бутони и без празни погледи в посока, различна от тази надолу към листа) и минимизирането на вероятността от грешка (техническа или логическа или така наречената “тъпа грешка”) , при някакъв процент на гаранционна вероятност, разбира се, човек би могъл да реши задачата. Станах, за да предам листите на катедрата-олтар, където трудно можеше да се намери свободно място. Погледът ми случайно се плъзна към една от тортите, чийто похлупак на кутията беше открехнат. Върху шоколадовата глазура беше старателно изписана формулата на средното аритметично отклонение, но ми се стори малко по-различна от нормалната, някакси по-нереална и ехидна, благодарение на факта, че всява чувство на обърканост и абсурдност. Най-после открих грешката – липсваше втората степен на отклоненията от средната в знаменателя. Със сигурност имаше грешка…, но чия всъщност беше грешката и каква степен на сигурност може да има човек в един такъв вещерски свят, където основното, което ти се насажда е, че си кръгла нула пред “олтара на знанието”, който иска жертви от нищожества като теб. Ако има грешка тя трябва да е в мен. Човешко е да се греши и това в пълна сила важи за мен, за всяка глупост, която направя. Изведнъж ме стресна сериозността на тази констатация, защото средноаритметично грешката в средноаритметичното отклонение води до удължаване на стандартния сесиен маратон, а също така вещае отклонение от Икономическия Университет за неопределено време.

Веднагически грабвам химикала, намирам формулата в работата си и започвам трескави корекции на грешката. Не съм предполагал, че толкова скоростно мога да чукам с елката, която вече е единственото ми спасение от отклонението. Нервно предавам листите и бързам да се изнижа от залата, но ме спира вещерският глас: “Колега вие май объркахте средното аритметично отклонение. Кажете сега как да ви таксувам – като преписвач или като некадърник?”Чу се примляскване на това, което трябва допреди минути да е било двойката в числителя на сметановото отклонение и от това, което след няколко минути се превърна в първата ми двойка в студентската книжка, съпътствана с разяснението – “преписва”.