Скапан живот – трябва да пиша за щяло и нещяло. И никой не ме пита искам ли или не

искам да пиша. Никой, ама никой не се интересува от моето мнение. Хващат моя

“собственик” и започват да ме изливат по нещо бяло и гладко.

Адска гадост! Ама това не е нищо – някои “собственици са толкова нескопосани, че ме изпускат наляво и на дясно, и на човек му се налага да прави ей такива петна:

като ме изтрива. И никой не може да ме разбере какво съм… И аз не мога… Глупава

история… Ама да знаеш, че започва да ми омръзва. Ей тъй, както си стоя, така хубаво ще

ви изчезна, ще ви свърша, че дори и да искате няма да можете да ме върнете…Е, хайде чао! И със здраве…

Няма, няма да ме видиш…Колкото и да се взираш…Ха-ха!