“Зъл Хакер”

Какво се криеше зад ръждясалата врата с табела “Зъл Хакер” на пръв поглед не беше ясно, но за Internet-маниаците в квартала беше повече от ясно: най-бързата връзка в радиус от 50км и 24-часов non-stop достъп в мрежата. Тук човек би могл да си яхне Alta Vista, със скорост, за която и Баба Яга може да му завиди или да влезе в Hotmail, дори когато Бил Гейтс не е на кеф. И този богопостижен достъп – само на скромната цена от 2лв. на час, тъй като някой, който бил виждал Невидимата Ръка на Пазара и си направил труда да го сегментира установил, че за преобладаващия беден студентски контингент това би била оптималната цена, която би осигурявала максимални приходи за заведението.

В 9:00 часа момчето от дневната смяна вече забърсваше стъклата на очилата си и педантично ги поставяше на луничавия си нос в очакване на първите си клиенти. След осем години настървено, средно 8-часа дневно стоене пред екрана Стельо – така се казваше момчето – се славеше като най-злия хакер в района, защото бе успял да си изфабрикува банкова сметка в БНБ, да си “узакони” достъп до най-скоропостижния сървър във Варненска област и да свали едно гадже от строго ексклузивния канал “Аромат”. Друг е въпросът, че за първия подвиг получи условна присъда, за втория – демонстративна заплаха от охранителна фирма, а “ароматното” гадже го заряза, защото не можа да преброи луничките му. Но Стельо никога не падаше духом, пък и нямаше къде да падне, защото във виртуалното пространство, в което се рееше земното притегляне е само фикция, а във времето, в което не стоеше пред едрана обидновено витаеше из облаците на крилете на въображаемия браузер Stealth, който мечтеше да създаде. За целта, обаче, трябваше да си плати патента от $#######, което значеше поне 7 години, по негови изчисления, години тежък хакерски труд с торбички под очите и схванат задник. До момента беше събрал известна сума, както и твърдата решителнаст да канализира средствата си, т.е. да не ги харчи за глупости.

В 9:18, когато в кафето нямаше никой друг освен него и един твърде емоционален клиент, който така се вживяваше в Quake-а си, че имаше оласност за стола под него да се спраска, в залата нахълтаха две хлапета, после още две, и още две…очевидно се мъкнеха по двойки. Тези деца нещо са се объркали, каза си Стельо, защото повечето не изглеждаха на възраст, на коята биха могли без грешка да си напишат името, с или без клавиатура. А може би това е някакво поколение акселератчета, които още от люлката са закърмени с компютърни езици и технологии. Сигурно майките им интензивно са убивали 9-месечната скука в чатовете; би трябвало да се помисли за специален канал за бременни. Стельо се чудеше колко ли диоптъра ще носят тези деца на неговата възраст, но още повече го интересуваше с какво ще си платят тук и сега. Но този впрос увисна във въздуха, когато едно 5-6 годишно момиченце с огромна, бухнала коса цъфна на хоризонта и отдалеч започна да се обяснява как не могло да си искара някяква картинка със Spice Girls, защото мишката блокирала. Това дете за какво ме взема – за бавачка?!, възмути се Стельо. “А ти с кого идваш тук – попита с възможно най-внимателния си тон той, взирайки се в рошавото момиченце, безвъзвратно загубило безценната картинка заради непослушната мишка и си каза: Ако искаш ела след десетина години – ще я оправим тази непослушна мишка, а и тебе също. “Ние сме тук с нашата медицинска сестра.”беше отговорът, при което Стельо се огледа навън, очаквайки да види размотаваща се бяла престилка, но видя само един млад мъж, който заговори на развален български: “Добр ден. Аз см Матюс – the nurse of Гаврош.” Впоследствие стана ясно, че “Гаврош” е дом за сираци, а Матюс е 28-годишен швед, който след 10-годишно следване на философия, филология и други хуманитарни науки дотолкова изперкал, че в алтруистичен порив си грабнал самолета, напуснал хладната Швеция и се озовал в една от най-горещите точки на света – Балканите, за да намери призванието си на медицинска сестра. Разни хора, разни идеали. Пък и не е толкова учудващо за скандинавец, като се има предвид, че повечето са обратни. Щом като са сестрички, защо пък да не станат медицински сестри – поне ще има полза от тях. Само да не си падне по мен, помисли си Стельо и се огледа предпазливо. Но нямаше място за притеснение, тъй като медицинската сестра беше плътно заобиколен/а от кордона деца, всяко от които я/го/ дърпаше и мрънкаше нещо. Най-ожесточено го дърпаше почитателката на Spice Girls, която в крайна сметка постигна целта си – завлече го на един от компютрите и го инструктира с всичката сериозност присъща на дете, което вече е в четвърта група да влезе в съответната страничка.

И тогава се случи нещо странно – Стельо почувства едно толкова абсурдно чувство, че му беше неудобно да го идентифицира. Прииска му се да е на мястото на този педал и това рошаво момиченце да дърпа ръкава му и да му дрънка глупости за това кой номер обувки носела Вики, каква кола карал приятеля й, и т.н. Неговото бръщолевене може би беше по-глупаво и от най-тъпия чат, в който някога беше влизал , но пък беше по истинско и от най-дивия виртуален секс, който един уважаващ себе си компютърен гений можеше да си позволи .

На другия ден в дома за сираци “Гаврош” постъпи необичайно, ананимно дарение: 218 принтирани страници от Internet със снимки, текстове и либрето на песни на Spice Girls, както и всичките им сингли, излезли до момента на CD-RОМ.