...и когато ти трябват 80$ всеки месец, а нямаш готова идея, която да промени света, какво правиш?

Ами, създаваш я...

...и светът се промени колкото и това да не му се вярваше на създателят на идеята

пролог

Идеята си проправяше път. Приближаваше се към горните пластове на несъзнаваното ми бавно, но с постоянна скорост. През това време аз разглеждах една грамадна полуразтопена свещ, разляла от восъка си, за да спаси от измръзване бедния папагал Саманта през студената октомврийска нощ. Идеята идваше. Тя се движеше вече в полупрозрачното пихтиесто вещество в мозъка ми ограждащо съзнанието ми. Присъствието и ставаше все по-осезаемо, но тя самата си оставаше енигма. Сякаш бе обвита в твърда непромокаема кора или просто на съзнанието ми му беше трудно да я поеме. Имах усещането, че ако очите ми бяха обърнати наопаки щях да я гледам докато се разбие в зениците ми.

(чуждо тяло)

Обзе ме лек страх. Ами ако наистина взема че спечеля тези $80..., щях ли още да съм същият?

...

И така на идния ден идеята се роди. Изведнъж и съвсем неочаквано.

МОЯТА ИДЕЯ, КОЯТО ЩЕ ПРОМЕНИ СВЕТА, А МОЖЕ БИ НЕ

Понякога един единствен бутон (бил той и на ядрено куфарче) е достатъчен да промени света, така че никой да не може да го познае. Защо ли пък тогава една полуразтопена свещ да не може. И докато бутонът въздейства върху създаденото от човека то свещта. точно обратното, призовава несъзнаваното.

(и духовете танцуват, приятелю)

(смеят се. смеят се. смеят се)

Ще ги повикам, духовете. Те ще дойдат. Ще се запознаем. Аз ще се зарадвам на тях, а те на мен. Те ще съществуват чрез мен и няма да искат да си отидат, защото аз ще им дам да ЖИВЕЯТ. В замяна моите духове ще ми помогнат да променя света така, както искам аз (или може би както искат те) колкото и фатално да бъде това.

Вече усещам иронично-насмешливо-съжалителната усмивка по ъгълчетата на устните Ви, читателю мой. Та нали духовете са история. Ние вече знаем, че те не съществуват. Глупавите филми на ужасите отдавна излязоха от мода.

Странно. Колкото повече се развива човечеството и техниката толкова повече се главозамайват хората. Какво, вече всичко ли се знае? Хм (усмивка).

И макар моите духове да не са точно това, което си мислите че са, аз няма да се спирам на начина по-който ще ги викам. Това си остава между мен и тях. Те ще доидат, защото ще ги повикам (ако ги повикам въобще) . С други думи щом Вярвам в тях значи те съществуват. Съществуват за мен, а за другите? Да не стане така, че аз си мисля, че променям света, а променям само себе си. Не ми се полудява в клиничния смисъл на думата. Ето го и другия голям въпрос. Как ще упражнявам някаква власт над духове, без да загубя разсъдъка си, без да изфирясам. Ще упомена изрично в призива си към духовете да не се опитват да ми разхлабват гайките, защото друг път няма да ги викам? Това е като да заплашвам дявола, че ако ме излъже ще го изгоря със запалката си.

Така поставени въпросите изглеждат неразрешими.Ето защо искам да уточня. Ще викам духовете само на живи хора. И то не всички духове от тази група, а само онези, които ...

(танцуват)

(и се смеят, смеят, смеят. да приятелю, смеят се)

И макар да не са едномилиардни като Индия те ще озвучат света с гръмливия си смях. Не само моя свят, а света на всички останали, независимо от това дали се смеят или танцуват.Защото смехът е заразен и защото моите духове ще поканят на танц всички останали живи духове. Ако трябва ще ги научат. Ако онез не искат да се научат ще им обещаят каквото и да е и пак ще ги научат.

И всички ще затанцуват и докато танцуват ще се смеят. И хората ще са приятели, и няма да има повече убийства; кражбите ще спрат; и стари духове няма да има. Красотата ще завладее света.

Аз ще пробвам със свещта. Може пък и да стане. Ако ли не, няма да се предам. В този свят информацията може да се разпространява и бързо. И аз ще тръгна на път, за да променя света.

the end