Лъжльото и Затъмнението

/ приказка-quest за истинския техничар/

“Живяло, живее момченце,

със чипо –чипо носленце,

в Малкия Свят, в Големия Свят,

на Земята, на Луната,

даже, даже и под водата…”

из Сънчо”88

Имало едно време едно момченце, което всички наричали “Лъжльото”. То поддържало с лекота имиджа си, защото било лъжльо до мозъка на костите си, въпреки че се стремяло да го изтегли максимално към горните части на тялото. Забележителните му способности намерили проявление и признание още в преддверието към земния му живот, когато излъгало гинеколога, че ще се появи до края на юли /даже акта за раждане и кръщелното били предварително подготвени/, но се мотало още 3 дена, докато направи дебюта си в Реалния свят. Всъщност неговото място, както по-късно станало ясно, било не толкова в реалния, колкото в имагинерния свят, където то можело на воля да си развива своите малки, големи и още по-големи лъжи, за да може с основание да заслужи прозвището си.

Ето как Лъжльо открил при това в съвсем крехка възраст тайните на този свят, който в последствие се превърнал в негов втори дом: Една вечер, когато майка му и татко му бяха забили поглед в екрана на телевизора, но бяха взели мерки за безопасност, за да не увредят зрението на дву-месечното си синче /и което въпреки това се увреди/, пък и да не гледа от малко любовни сцени – бяха спуснали едно одеалце над решетката на кошарката – малкият Лъжльо избра своя път в живота, като намери друга залъгалка в лицето на контакта и бръкна в него. Контактът си оставаше единственото му спасение в скуката на кошарата. Резултатът от това беше, че вместо да вникне в съдържанието на любовните сцени, вникна /с риск за живота/ в съдържанието на електрическата мрежа. При този пръв контакт у него се зароди един особен афинитет към контактите въобще, което го тласна по-късно към специалността Електроника в МЕИ-Варна, а също така пречупи представите му дори за най-простите неща в живота, жените например за него бяха просто контакти, различаващи се единствено по калибър и защитна окраска. Но именно този инцидент в ранното му детство въведе двумесечния Лъжльо във висшия свят на високото напрежение, високите технологии и високо скоростните ISP-та.

Един ден, след като се беше извисил вече във висините на виртуалното пространство Лъжльото реши да концентрира своите способности по такъв начин, че да може да оплете максимален брой баламурници в своите лъже-мрежи. И така той си направи едно Интернет –кафе, в което най-очеизвадната лъжа беше, че има кафе, но пък имаше non-stop примамка за наивници, които нещо не се чувстваха комфортно в реалния, обикновен свят. Тези заблудени човечета идваха в така нареченото Интернет-кафе и впиваха жадни погледи в екраните, за да може вече голямото момченце да им вземе толкова парички, че с остатъка да не могат да си позволят нищо свястно в нормалния свят и съвсем да се разочароват от него. Така те все повече се пристрастяваха към въображаемото кафе и все повече увеличаваха дозите. Лъжльото плетеше мрежите си 24 часа в денонощието, а през следващите 12 си почиваше, което естествено не влизаше в рамките на естествения земен цикъл, но какво му пукаше на него от някакви природни закони. Все пак накрая той взе конструктивно решение и реши да промени самите закони. Защо трябваше за него да бъде пречка някаква си извечна истина в обикновения свят, че някаква си планета /в случая неговата/ се въртяла под определен ъгъл и с определен радиус около някаква си звезда, т.е. Слънцето. У един изучил и 4-те части на висшата математика хакер това не вдъхваше особен респект, напротив, представляваше предизвикателство за високият му интелект. И така той реши, че именно това ще бъде грандиозната лъжа, която ще върже през оставащите няколко месеца du siecle, на прага на новото хилядолетие, за които всички пророци и даже някои модни дизайнери бяха предсказали ужасни неща, а дългоочакваното Затъмнение беше разбудило въображението на целия свят. Да, това щеше да бъде великият му подвиг, който щеше да въведе света в една нова ера, и без това термина “след Христа” вече се изтърка, “след Лъжльо” въобще не звучеше зле. Той започна внимателно да обмисля различните варианти /нали беше учил теория на вероятностите/ за осъществяване на плана си да превърне 24-часовото денонощие в 36-часово и по този начин да пригоди света към себе си, а не обратно. Стори му се не по-трудно от преминаването от една в друга бройна система. Щеше просто да убеди двете небесни тела /да не забравяме, че той възприемаше телата по изключително абстрактен начин – ката щепсели, контакти и пр./ да се впишат в нова конфигурация, вариантите за която се свеждаха до два:

1/ Земята да забави 1.5 пъти въртенето около оста си, като приеме съответния коректив в ъгъла на въртене.

2/ Земята да се изтегли така, че да увеличи 1.5 пъти радиуса на орбитата си, като остави непроменени останалите компоненти на конфигурацията, т.е. брой дни в годината и ъгъл на въртене – const.

Лъжльо не се съмняваше в успеха си – все пак той беше човекът, който гледа “Матрицата” преди, който и да било в България да е чувал за този филм, защото нямаше нещо във виртуалния свят, което да му се опъне. Е, в реалния нещата не стояха точно така, но какво го интересуваше него това: дори света да свършеше, както някакъв там Нострадамус бил предсказал, това нямаше да попречи на симултанния му Контакт със Небесните тела, защото освен че си беше подготвил специални очила за Затъмнението той щеше да инсталира един компютър на терасата в случай, че реалната връзка прекъсне /ако света свърши все пак/ - тогава Vega, в чиято безотказност той вярваше, щеше да я замести. И така той се настани на терасата и зачака…

Луна: Hi! H R U?

Земя: Super! Stana mi neshto hladno…Tozi mai iska neshto ot nas.

Лъжльо: Znaete kakvo iskam, nali?

Земя: Vij kakvo, moeto momche… ima edna stara mydrost “It’s love that makes the World go round”. Tova e kluchyt za tvoia quest.

Лъжльо: ???

Земя: Abe ti ne znaesh li English?

Слънце: Kak da ne znae be – nali kara kursowe!

Земя: Dobre, shte ti obiasnia…

Луна: Haide – ostavat 20-tina sekundi!

Земя: Ideiata e, che kolkoto po-istinska e ljubovta tolkova …

Лъжльо: Kakvi sa tezi gluposti? Kakva e tazi istinska ljubov? Nishto ne razbiram?

Луна: Ne prekysvai po-vyzrastnite, kogato govoriat!

Земя: E kak da obiasnish takova neshto na chovek ot MEI-to! Dobre, shte ia sravnim s tvoiata Vega: I 2-te sa vryzki, I dvete sa virtualni, I dvete sa tolkova po-istinski, kolkoto po-dobro e kachestvoto…

И това бе всичко, което Лъжльо успя да изкопчи от Небесните тела, но реши, че това му е достатъчно за да доведе своя 'quest for a new world order' до край. Щом любовта била аналогична на неговата любима Vega, значи и при двете скоростта определяше качеството, “значи скоростта му е майката.”, реши той без да се задълбочава повече. Как не се бе сетил по-рано… Трябваше просто да ускори своя, както той го наричаше “контактен живот” – през него минаваха все повече и по-качествени контакти, в нови марки и разцветки, а той все повече ускоряваше връзката, докато накрая се оказа, че наличните контакти са на изчерпване. Но не това беше най-странното: имаше чувството, че стрелката на часовника вместо да забави беше ускорила своя ход, което наистина го притесняваше. Той не можеше да спи, просто защото нямаше кога. Струваше му се, че по някаква върховна промисъл е напълно изключен от нормалния свят, на който той преди гледаше с толкова презрение, но на когото сега толкова завиждаше. И тъй като нямаше вече и свободно време, трябваше да играе ролята на щепсeл в работно време, така че и Наполеон да му завиди на умението да съчетава разнородни дейности.

Един ден обаче стана късо - напълно омаломощен той се пльосна на пода и за пръв път в живота си видя звезди посред бял ден. Отчаянието му прокънтя в празния космос: “Защо ме излъгахте, Небесни тела такива?!” Звездите се изкискаха злорадо: “Излъганият Лъжльо! Ха-ха-ха! Не разбра ли, че качеството на любовта е в обратна зависимост от скоростта, за разлика от качеството на която и да било Интернет-връзка?!O В това МЕИ май само са ви объркали представите за живота…”