Животът е кратък –
Сънувам кошмари, че утре ще съмне
И вечно ще молим сънят да се сбъдне.
Рисувам пътека без край и начало
И крачиш полека към нейното тяло.
Виновен, невинен. Какво ли туй значи
Щом в тъмното мрака към тебе все крачи?!
Животът е кратък – затуй е той даден.
Адам от реброто на Ева създаден.
И щом за раздяла настъпи часът ти -
Поемаш по дългия път с този съдник –
Съдбата със точни везни преценява
Кого да наказва, кому да дарява.
И твоето място ние пазим тук вече.
Стъпало в стъпало броим издалече.
Недей се препира – живей туй що имаш,
А после – да видим – ще има да взимаш.