Животът е кратък –

Сънувам кошмари, че утре ще съмне

И вечно ще молим сънят да се сбъдне.

Рисувам пътека без край и начало

И крачиш полека към нейното тяло.

Виновен, невинен. Какво ли туй значи

Щом в тъмното мрака към тебе все крачи?!

Животът е кратък – затуй е той даден.

Адам от реброто на Ева създаден.

И щом за раздяла настъпи часът ти -

Поемаш по дългия път с този съдник –

Съдбата със точни везни преценява

Кого да наказва, кому да дарява.

И твоето място ние пазим тук вече.

Стъпало в стъпало броим издалече.

Недей се препира – живей туй що имаш,

А после – да видим – ще има да взимаш.