Kупете си усмивка

Разстоянието от центъра до квартал Трошево е приблизително 7 километра. Не го изминавам за пръв път пеш, но за пръв поводът е фактът, че неусетно съм похарчил и последните си пари. Вървя само от половин час, но ми се струва, че е минала цяла вечност, в мрака пътят изглежда безкрайно монотонен. При това мисълта, че ще се върна в празната квартира, по-празна и от собствения ми стомах, не е особено привлекателна.

На лунната светлина тефлоновият тиган, който държа в ръка блести като къс самородно сребро. Жалко, че няма какво да сготвя тази вечер в него – така ми се искаше да го изпробвам. Това не е прост тиган, а продукт на фирмата DSMax, която има филиали по целия свят, включително и в Китай, където е произведен моят тиган.. В Китай работната ръка е изключително евтина, ето защо всяка уважаваща себе си фирма има интерес да си създаде там филиал, да предостави лиценз на местни производители и т.н.. Но не е правилно да се смята, че един такъв тиган произведен в Китай е китайски -- напротив, той си е чисто канадско производство, двойно тефлониран, с олекотена форма и разглобяема дръжка /с цел да може да се използва и като тавичка/. С един обикновен, тежък тиган, никой не би могъл да направи истински хрупкави палачинки, просто защото не би бил в състояние да ги подхвърпя с него. Но с моят тиган правенето на палачинки би било истинско удоволствие. От друга страна двойното тефлоново покритие има най-малко три предимства:

1/ ИКОНОМИЧНОСТ – не е необходимо да включвате печката на повече от едно, защото и минимално количество топлина е достатъчно за да започне Тиганът да функционира.

Той беше готов за това още под лъчите на следобедното слънце, когато едно момиче - представител на фирма Fiesta правеше промоцията на продукта.

2/ здравословност – пържи без олио. Може би с това се обяснява елегантния силует на представителите на фирма Fiesta.

3/ ЛЕКОТА НА ПОЧИСТВАНЕ – забърсва се само с мек парцал, а не с разни телени четки и гидарии..

Всичко става толкова лесно и хубаво в този тиган! Пред погледа ми, премрежен от преумора, изплува една хрупкава, златисто-жълта палачинка, която започва да подскача в тигана, нагоре-надолу, без да се интересува от Нютоновите закони, разиграва земното ускорение, нагоре-надолу, и когато то достигне 12, съвсем забравило, че трябва да си стои на 9.8, както са му предписали физиците, се чува ЗВЪН! И пада в чинията. Звънлив глас приканва: “Господине, купете си тиган! Купете си…, купете си…” Усмивка, която придобива все по загадъчна форма, докато накрая се превръща в палачинката, подскачаща в тигана.

Чувствам се глупаво при мисълта , че като дете си мечтая за някаква си палачинка в тиган. Трябва да се отърся от празните фантазии и да гледам на себе си като на рационален човек , защото всъщност, въпреки, че останах без пари за транспорт, днес направих ценна инвестиция като използвах седмицата на промоцията, за да си купя качествен тефлонов съд на цена, която възлиза на една трета от стойността му, която иначе не мога да си позволя. Освен това получих и подарък от фирмата – портативно миксерче с /или по-точно без, защото допълнително трябва да си ги купя/ две алкални батерии по волт и половина. Това е един вид “рекламен жест от страна на фирмата” – чувам звънливия глас на момичето, което ми подава комплекта в ръцете, с усмивка: ”Купете си сега , в седмицата на промоцията!” Купете си…усмивка.

***

Часът е вече 12. Отнякъде се чува звън или всъщност смях, музика, трясък от връхлитаща кола и крясък “Какъв е този идиот на пътя!”. От червения Форд-Фиеста излиза младо момиче, а гласът му отеква в нощта “Къде по дяволите сте тръгнали с този тиган - самоубивате ли се или какво?!” Тиганът беше изхвърчал встрани от пътя и лежеше в малко по-добро състояние от мене, с изкривена дрьжка, в саркастична усмивка.