Той е оть рода на Лингорите. Родоначалникь на последниятъ с Илия, когото майка му - баба Йова - го завела у Чолацитедето повторно се оженила. Дядо Илия ималь двама сина: Марко и Власи и три дъщери: Стояна, Иова и Мария. Марковъ синье Иеродяконъ Паисий, когото Дим. Общи уби въ Орхане. Големиять синъ на Влася се казва Илия - баща на пишущия тезиредове, а  майка му Дойка оть Шипковените  - дъщеря не Цвятко Чорбаджи.Власи Илиевъ е родень презъ марть 1866 г. Сега(1934 г.) е на 68 год. Първоначалното училище и I и II клась свършилъ въ Троянъ, а III и IV клсъ въ Ловечь при прочутия тогава учитель Атанась Узуновъ. Следъ това бива назначенъ за първоначаленъ учитель въ града преэъ учебн. 1882—83 год., но заболява тежко оть „тифь" и го уволнявать. Следъ оздравяванието му бива назначаванъ последователно за писаръ въ общината и окол. управление. На края на 1886 год. билъ взетъ за войникъ въ пехотата, дето служилъ цели 2 гсдини: най-първо въ Свищовъ и последователно въ Плавень и Ловечъ. Уволненъ презъ септемврий 1888 г. като войникъ, на 5 октомврий с. г. билъ нозначенъ въ с, Колибето Троянско за учитель, а на следната 1889-90 г. за учитель въ Троянъ, дето предаваль Български езикъ и на 1 клась. Презъ учебните 1891, 1892, и 1893 год. свършилъ Ломското педаг. училище и презъ1893-94 г. бива назначенъ отново въ Троянското първонач. у-ще, дето остава до 1899—900 год., когато Радославистите гоизгонвать оть Троянъ и по препоръката на Д. Грънчаровъ бива назначенъ за учитель въ Пловдивъ. На следната 1900 -901 г. бива назначенъ пакъ въ Троянъ, дето остава до 1902-903, когато инспекторътъ Д. П. Геновъ го преместилъ въ Трапито; тамъ престоява 6 години и презъ учеб. 1909-10 год. се връща пакъ въ града, дето престоява до края на 1926 год., когато доброволно си даде оставката и се пенсионира. На Благовецъ същата година му празднуваха 35 год. юбилей. Заедно съ учителствуването си той работй и въ обществото. Той е инициаторътъ за основаването на Народообразов.  дружество на края на 1893 год. Също единъ отъ главните инициатори за основаването на учител. дружество преэъ мартъ 1895 год. Билъ е първиятъ делегать на учит. дружество въ учредителния му конгресь. Също единъ отъ основателите на театъра и народния университеть съ магически фенеръ. Следъ пенсионирането му презъ 1927 год. той става активенъ партиенъ десцъ и бива избиранъ за общински съветникъ и председатель на учил. н-ство. Въ началото на 1926 год. убеждава кмета Ал. Неновъ да почне постройката на модерния водопроводъ. По негова инициатива се направи солидна ограда и навесь на зданието на непълната гимназия, а също и крило на училището въ мах. Кнежки лъгь. При общината презъ 1927 год. основа стопански сьветъ съ съвещателенъ гласъ На тоя съветъ се дължатъ инициативите за постройка на пътищата Голяма-Желязна- Т.Изворъ и Дебнево-Бериево, пътя презъ Балкана и постройката на железопътнаталиния Ловечъ-Троянъ.
  Писалъ е много статии въ вестниците и списанията. Между другото е писалъ икономически статии.въ сп."Промишленность" , издавано въ Свищовъ .Той пръвъ е написалъ народни умотворения на Троянско наречие въ сп.„Министерски сборникь" кн. IV. отъ 1891 год.
  На стари години неговиять немирень духъ пише материала за историяша на гр. Троянъ.