Най-древното население, обитавало северните склонове на Централния Балкан и Предбалкана, е живяло в пещерите по Васильовската планина. Археологическите разкопки в пещерата
Топля при с. Голяма Желязна, започнати още в края на миналия век, доказват, че районът е бил населен още в края на късния палеолит (40 000-10 000 г, пр. н. е.). През бронзовата епоха (3 000-1 200 г. пр. н. е.) горното течение на реката Азамус (Осъм) и нейните притоци, е заселено с траки от племето кробизи. Това население е в Троянско и през първото хилядолетие преди Христа, което хронологически обхваща времето на желязната епоха (XII-I в. пр. н. е.). Най-многобройните паметници от това време са надгробните могили. При направените археологически проучвания е открито голямо количество черна и червена керамика, правена на ръка или точена на грънчарско колело, оръжия от желязо, съдове от бронз и сребро. Намереното е доказателство за ставнително високото социално икономическо и културно ниво на местното тракийско население и силно развития му култ към предците.
В края на 70-те години, при разкопки на могили в Троян, в местноста Турлата, бяха намерени материали, които доказват, че през периода XI-X в. пр. н. е. на мястото, където е разположен днешният град е имало отседнало тракийско население. През 15 в. от н. е. земите на днешна Северна Българ иия попадат в границата на римската провинциия Мизия. Силно римско присъствие в района намираме по станциите, разположени край
презбалканския път още през средата на I в. от н. е. Активното използване на Централния Балкан по време на двете дакийски войни, водени от император Марк Улпий Траян (98-117 г.) трайно свързва пътя с името му. Преминало през времето, днес това име е останало като Троян. При теренни обхождания до днес в Троянско са открити руините на 15 крепости. В тях са открити материали от желязната епоха, римското владичество, късната античност и средновековието. А това е сигурен белег за тяхното
непрекъснато използуване от местното население в продължение на три хилядолетия. |