Едни отъ дедите ни си представили чумата като чорлаво момиче, което плачело и който му се обаждалъ, болестъта го умъртвявала; други пъкъ — като две момичета, които ставали милостави, като имъ месели по една медена пита. Трети си я представявали, като черна котка, която постоянно мяукала и който и се обади или прикогото отиде, тя го уморявала. Споредъ преданието, чумата предупреждавала хората съ думите: „Ако съмъ чума, няма ли шума!"  И действително, като чуели, че чумата се появила, те хуквали да бягатъ по гората. Тогава тя вземала по-малко жертви, защото хората живеяли по-отделно. Въ Троянъ най-напредъ уморила двама души отъ Дичовци, затова я нарекли „дичовската болесть".
 Ето два характерни случаи, изпълнени съ суеверие за чумата: Въ Троянъ се разболяла отъ чумата и попадия Маринца. Дъщеря и Елка отива да я види. Болната, още не влезла презъ вратата дъщеря и, казала: „Елко, не влизай, че азъ съмъ белязана отъ чумата!" Следъ малко време попадията умряла.а домашните избягали въ м. Попишка, дето имали къща. Ратаять Цанко я турилъ въ единъ трапъ и я затрупалъ съ дърва и талпи да не я разкъсатъ кучетата, пъкъ самъ взелъ та омесилъ две пити, намазалъ ги съ медъ и отишълъ та ги оставилъ на Алдишки-рътъ на пътя. Тогава, ужъ, предъ неговите очи, се явили две момичета, които взели пититки и заминали къмъ село Борима. Следъ няколко дни сума турци измрели въ това село отъ чумата. Като минала чумата, хората се завърнали въ селото и погребали умрелите.
 Отъ рода на Ходжовцй двамата братя Тодоръ и Ангелъ били терзии (шивачи) и ходили по селата да шиятъ дрехи. Минали презъ едно турско село и видели при една локва умрялъ турчинъ. Ангелъ го побутналъ само съ тоягата си и съ брата си дошълъ въ Троянъ. Наскоро Ангелъ умрялъ. Турската власть забранила на домашните да излаэятъ изъ къщи, но те  били вече избегали въ м. Калчовска на Копринското, дето имали колиба. Следъ малко умрялъ и дядо Тодоръ. Властьта взела мерки, та ги погребали. Въ Къщи останала само баба Тодорица. Чаушинътъ ходилъ да я види, но отдалечъ викалъ, само да му се обади. Тя муказвала: „Аго, нагледвай ме, че ако умра, да ме закопаешъ, та да ме не изядатъ кучетата, па вземи за тебе вола!" Тя въ това време имала само единъ волъ.  Но баба Тодорица не умряла. Види се, въ Троянъ чумата не е взела много жертви.  Тя изморила много турци.