Троянъ е разположенъ въ една котловина по лeвия брягь на р. Бели-Осъмъ. Последниятъ заедно съ Черни Осъмъ се събиратъ непосредственно подъ града при махла „Мондеците". Право казва проф. Иширковъ, че реките преди да излязатъ отъ предпланинските области образуватъ често пъти змиеобразни извивки между скалисти склонове, сгодни за защита въ размирни времена. Така троянската котловина се начева отъ теснината между Янколица съ Чекърската стена и Рибненските хълмове-на югъ, и се свършва съ теснината между Буковецъ съ Растова могила и Белишките хълмове - на северъ. Въ римско време и на Белишките височини е имало укрепления и въ подножието на Янколица при „Камения мостъ". Така щото котловината се загражда съ венецъ отъ залесени хълмове, които и предавать-прекрасенъ изгледъ. Ако погледнешъ отъ Марковския мостъ, които е въ центъра на града, на околностьта, ще видишъ венеца на тези не големи височини: На изтокъ съ новозалесените Равнирътъ и Телчерево, още по-къмъ югъ: Благовешене и трите Капинча. На юго-изтокъ Черяшовъ дялъ и Радюво. Право на югъ: Рибненските хълмове. Презъ реката къмъ юго-западъ величествената съ хубаво име Янколица и ниската Лъкарица. На западъ близо до града Бялото камане, Церито и великолепний покрить съ борова гора   конусообразенъ върхъ Турлата. Само изгледите въ Швейцарските алпи могать да съперничатъ съ изгледите въ околностьта на. гр. Троянъ: Голи височини не се виждатъ, а само залесени склонове и ливади съ тучни пасища. По на заденъ планъ на западъ с покритиятъ съ лозя-дълъгъ като рибникъ-върхъ Буковецъ. Надморската височина на града е около 400 м. Сега гр. Троянъ е средище на околия съ 30 села.
  Най-близки до него градове съ: на северъ Ловечъ около 36 км.; Севлиево на северо-изтокъ-около 49км.; Тетевентъ на западъ-около 57 км. и на югъ преэъ Балкана Карлово около 70 км. По на северъ, като се отива презъ Ловечъ, е Плевенъ около 70 км.
 Най-големи съобщения Троянъ има съ Ловечъ, понеже шосето, което ги свързва, е едно отъ най-оживените въ България особено срещу и въ пазаренъ день (четвъргъкъ). Сега успоредно съ шосето се строи железница, която съ течение на времето ще се продължи презъ Балкана, за да свърже Дунава съ Бяло-море. Съ Тетевенъ града почти няма никакви сношения, понеже няма пъть, съ Севлиево и Карлово-съвсемъ слаби. Съ последния градъ преди войните имаше доста връзки, понеже пътя презъ Балкана често се поправяше и имаше поща два пъти презъ седмицата. Сега пътьтъ е съвсемъ разваленъ и няма поща, има само телеграфъ и телефонъ.
 Държавата отъ две години се е заела да построй съ помощьта на редовни трудоваци удобенъ пъть презъ Балкана за Карлово. Тогава пътьтъ Троянъ—София ще се скъси съ около 40—50 клм. За забелезвание, че Троянъ въ сравнение съ другите подбалкански градове се крепи икономически, защото е, може да се каже, пръвъ занаятчийска градъ въ цяла Бългория. Това последното ще докажемъ по-нататъкъ съ статистика. Сега само ще забележимъ, че градовете  Тетевенъ, Елена, Карлово, Сопотъ, Калоферъ, Копривщица и др. съ почти пропаднали икономически, особено въ последната световна криза. Троянъ не само че се крепи, но по инициативата на Работническия общ. съветъ се благоустроява съ модерни здания, широки улици и добива хубавъ изгледъ. За въ бъдеще ще стане най-любимия курортенъ градъ въ Северна България. Сега хемъ града се украсява, хемъ се дава работа на около 1000 работници отъ Троянско и другите близки градове, особено отъ Габровско.