Въ глава 1 сме казали: „За забелязване е, че Троянъ въ сравнение съ другите подбалкански градове се крепи икономически, защото е, може да се каже, пръвъ занаятчийски градъ въ цяла България". Това твърдениа ще се помъчимъ да докажемъ.
 Знае се, че сега икономическата криза е всеобща, но също се знае, че едни държави я понасятъ по-леко, а други-тежко. Едни градове по-тежко, а въ други по-леко. Въ последната категория е и Троянъ. Последниять я прекарва по-леко. По-главните причини за това са следните: 1) Цените на занаятчийските и индустриални произведения почти не са спаднали, а на земледелските - са спаднали почти три пъти. 2) Въ Троянъ лятно време се занамаватъ съ земледелие, овощарство, а замно време - съ занаята, въ които рзботятъ жени и деца. Поленете  работятъ само лятно време, а зимата прекарвать по кръчмите, защото няматъ занаятъ. 3)Троянските занаятчийски произведения са прочути по цяла България (грънци, калпаци, дървени изделия и др.) Почти въ всички по-големи градове на България има складове за троянски грънци, дървени изделия, сливова ракия и други. 4)  Троянъ навреме се снабди съ електр. енергия, съ която се карать за сега около 80 електромотори за изработвание на разни индустриални и занаятчийски изделия. 5)
 Троянските производители живеятъ много скромно обикалятъ пазарите въ цяла България, даже и извънъ нея. б) Троянските занаятчии са похватни (сръчни) наблюдателни и даватъ на изделията си такава форма, каквато са видели да имъ хареса. Тукъ спадать не само градските занаятчии, но и селските отъ Троян. околия.
 Собственно въ града споредъ стат. сведения, събирани отъ директора на Троянската популярна банка, г-нъ Андрея Д. Шипковенски, има за сега 822 души занаятчии на 4000 души жители или 20-50°/о. Никъде въ България няма такъвъ процентъ занаятчии.  Сега ще кажемъ няколко думи за по-главните занаяти.   а) Кожухаро-шапкарскиятъ занаятъ.  Той е най-многобройниятъ. За сега брои 67 майстори. Въ града най-първо мъжете са носили червени и бели шапки съ търти отгоре. После носили гугли като фесове, ушити отъ бахани (кожи отъ умрели малки агнета). Пръвъ Василъ Тонковъ налучкалъ сегашната форма на калпаците и съ по-трайни кожи. Кожухарите захванали да ходятъ по Шуменъ, за да купуватъ здрави агнешки кожи, а сега ходятъ въ Ромъния и Италия за хубави кожи. Изпиратъ ги, аргасватъ ги, а по-после се научиха и да ги боядисватъ. Даватъ на шапките хубава форма и сега се харчатъ по цяла България. Въ махла Попешка има и фабрика за боядисване на кожи за разни яки, женски манта и др. Кожухарскиятъ еснафъ най-първо изнесе идеята за основаване на Популярна банка въ града. За сега най-прочути кожухари са: Братя Цанови, Василъ Русеновъ, Илия Хаджийски и други. Фабриката е на Янгелъ Ив. Влайковъ-мах. Попешка.
 Напоследъкъ съ съдействието на Популярната банка се основа „Кожухаро-калпакчийска кооперация" за общи доставки и продажби.  Също по инициативата на банката се основа и „Грънчарска кооперация" за доставка на глазури и бои отъ странство.  б.) Грънчарскиятъ занаятъ.
Той едно време е цъвтялъ въ града, но сега последниятъ е надминатъ отъ някои села, а главно отъ махлите въ Троянска община. За сега въ Троянъ има само 13майстори, а въ махлите има 245 души. Въ Терзийско (Грънчеръ) има 135 души, въ Бели-Осъмъ-75, Борима 62, Шипково-58, Велчево и Гумощникъ по 43, Калейца—36, Орешакъ 22, Турска-Лешница и Кнежа по 14 души, Патрешко 9 души и още въ други села по няколко, та всичко въ Троянска околия съ грънчарство се прехранватъ 972 души, а именно: 894 мъже, 13 жени, а наемни 64 мъже и 1 жена. Интересно е още, че съ грънчарство се занимаватъ 806 майстори, 27 помощници, 81 калфи и 58 чараци. За сега най-изкустни грънчари има въ селата Терзийско, Орешакъ и Т.-Лешница. Някои отъ тяхъ са свършили и практическите грънчарски училища въ Троянъ, Трънъ и София. Самата държава признава, че въ Троянско е най-много развито грънчарството, та и сега поддържа такова училище въ града.
 Разказватъ, че въ Троянъ грънчарството е пронесено най-първо отъ шопите. И после нашите грънчари са пронесли хубави форми отъ Чанакъ-кале при Цариградъ. Най-изкусенъ грънчарь въ турско време е билъ Радоя Грънчарътъ дошълъ отъ с. Терзийско. Въ последното село е имало грънчари отъ незапомнени времена. Разказватъ, че Византийски колонисти отъ къмъ Черно море го пронесли тукъ, като намерили хубава пръсть.  Сега грънчарството дава прехрана на голяма часть отъ населението, което оживява пазаря въ града. Единъ отъ изкустните грънчари е Колю Николски отъ с. Терзийско. Не може поне приблизително да се изчисли колко парчета грънци се произвеждатъ годишно и на каква сума.   в) Кафтанджийскиятъ занаятъ.  За сега брои 30 души майстори. Той е пренесенъ въ Троянъ отъ единъ сопотненецъ Дончо. Първи са изучили занаята Найденъ Мутевски, Стефанъ Гайдарски и Павли Конишевъ. Петъръ Киновъ го е усъвършенствувалъ, като е правилъ салаите на кръстъ. После още повече го усъвършенствували Цанко Ил. Лингорски и др. Цяла Троянска и голяма часть отъ Ловчанска и Севлиевска околии се научиха да носятъ хубаво салаисаните отъ троянските  кафтанджии елеци, ентерии, манти и др. Те се шиятъ така: на лицето платъ отъ басма или аладжа, на опакито амерканъ или домашно платно, въ средата напълнени съ памукъ (вата) и ги шиятъ, като иглата обхваща и лицето, и опакито. Сега троянските манти постепенно се изместятъ отъ фланелите (трикотажи). Кафтанджиите са същевременно и манфактуристи, та те крепятъ женския пазаръ.   г) Абаджийскиятъ зянаятъ*  Той е цъвтялъ преди освобождението, когато е даваъ прехрана на три четвърти отъ населението на града и махлите. Жените са прели и тъкали аби и шаеци, като са ги продавали на панаиря при Троянския манастиръ. На последния са дохаждали търговци отъ цялата Турска империя. Мъжете са шиели дрехи, купували са шаеци и аби и са ги продавали по Цариградъ, Босна и други. Само двама абаджии-търговци, за една година събрали 60,000 алибии шаеци и аби. Така се обяснява защо Троянъ, съ около 3000 жители тогава, е направилъ съ доброволни помощи такива големи и хубави черква и училище.
 Абаджиите са били главни фактори въ обществения животъ на града. Те са притежавали и най-силната и дисциплинирана организация. Тяхната кондика (уставъ) е запазена и е изпратена въ народния музей. И следъ освобождението имаха фондъ въ земледел. каса, съ който подкрепиха постройката на камените мостове: Пачовиятъ и на Велчовското.
 Най-прочути абаджии са били Василъ Банчовъ училъ се въ Тулча, Станю Ак. Ходжа, Стойно Ивановъ и други. Сега занаята е съвсемъ западналъ по много причини: замести го панталонджийскиятъ занаятъ, а и текстилните фабрики изкарватъ по-евтени и по-хубави шаеци. Едвамъ има само 14 души майстори сега.   д) Панталонджийскиягъ занаятъ.  Той постепенно заместя абаджийскиятъ. Още въ турско време културата на човека се е мерила по това: носи ли гащи или панталони. Панталонджиите са се казвали френкъ терзии. Най-напредъ са донесли тоя занаятъ Минко Иосковъ училъ се въ Свищовъ, Иванъ М. Ганкинъ училъ се въ Ловечъ и други. Сега въ Троянъ се наброяватъ 19 души, въ махлите-9, Бели-Осъмъ-8, Колибето, Орешакъ и Велчево по 7 души.   е) Папукчийскиятъ занаятъ.  Той е вирялъ преди да излезатъ на мода кундоритъ т. е. обуща съ клечки по европейски образецъ. Папукчийте са шиели съ дебели конци, натъркани съ   восъкъ. Те са били много души и организирани въ еснафлъкъ. Кондиката имъ се пази въ Музея на Народообразователното дружество.  Обущари (кундорджии) сега въ Троянъ има 28 души. Най-първо са пренесли занаята Дочо Андреевъ и Иванъ Маринчевъ Гадевски.  ж) Мебелно-столарскиятъ занаятъ.  Той е новъ и има добро бъдаще. Съ него се прехранватъ 37 души, отъ които 21 майстори, 3 помощника, 10 калфи и 3 чараци.  Произвеждатъ се солидни и елегантни столове по 60 и 80 лева и се пласиратъ много добре въ близките градове: Габрово, Плевенъ, Севлиево и Ловечъ.  Въ с. Орешакъ е развить, както въ Троянъ, столарския занаятъ. Отъ него се прехранватъ 65 души, а именно: 28 м. и 6 ж. свои; а чужди: 24 м. и 7 ж. Има 28 майстори, 11 помощници, 12 калфи и 14 чараци.  Въ същото село изникна особна индустрия- пирография на дървени изделия. Помагатъ и електромоторите. Изработватъ ги на стругъ. Тамъ има 39 майстори, 20 помощници, 6 калфи и 12 чараци, които работятъ на 30 струга; всичко 77 души, отъ които свои хора: 35 мъже и 13 жени, а чужди: 14м. и 15 ж. Съ тази индустрия се излезе съ успехъ, даже на изложбата въ гр. Мюнхенъ-Германия и въ гр. Бари-Италия.  Също съ успехъ се устрой отъ Троянската популярна банка постоянна занаятчийска изложба на хубави грънчарски и дърводелски изделия, килими и др.   з) Бояджийскнятъ занаятъ.  Дълги години Троянъ е билъ голямъ центъръ на бояджийството. Въ градовете Ловечъ, Плевенъ и други троянци са принесли бояджилъка. По селата на Дунавската равнина често се е разнасялъ гласа на троянеца: "Вапцарь, булка, вапцарь"  Поленките са събирали вълнени платове за боядисване: черги, одеала, постелки, пелини и са ги давали на троянеца. Последниятъ изпънявалъ точно поръчката и ги повръщалъ обратно - вече боядисани. Бояджиите са се ползували съ голямо доверие въ полето.  Разказвать, че въ Троянъ най-напредъ са донесли бояджилъка отъ мах. Попешка Пеновци. До скоро всички Пеновци по Мегденя се занимаваха съ бояджилъкъ. За боя се употребявали разни корени, треви, като: млечокъ, брождъ, кърмъзъ, орехови черупки, синило и други.  Сега излязоха разни химически бои, и населението захвана само да си боядисва платоветъ и бояджийството упадна. Напоследъкъ въ Троянъ са останали само 8 майсгори бояджии и въ махлите 6 души. Малко работа имъ отвори модерното килимарство, защото боите трябва да се докаратъ точно по модела и съ много малка разлика въ нюансите.   и) Машино-плеташкиятъ занаять.  Напоследъкъ въ Троянъ крачи съ бързи крачки машино-плетачеството. То за въ бъдаще постепенно ще измести кафтанджилъка. Хората наместо памуклии елеци и антерии, които притискатъ гърдите, захванаха да си плетатъ и купуватъ......