До времето на кърджалиитe и чумата, облeклото на троянката ебило много оригинално. Стари хора разказватъ, че женитe носили на главитe си обръчъ (сукай), обшить съ бяло платно, бродирано съ коприна, както и досега носять жените на някои поленски села. Само че насредъ сукая на връхъ главата туряли рогъ. По-после сукаите били заменени съ шапки. Последните били направени въ видъ на качулка, съшита отъ два плата отъ белено платно. По шапката били пришити много монети: богатите пришивали жълтици, а сиромасите — сребърни монети. Плетеници се спущали отъ шапката покрай ушите; те се казвали „пелешки". Плетеникътъ на челото се казвалъ „прочели". Монетите били смесени съ разни фигури, изплетени отъ маниста. Освенъ това и по горната часть на шапката имало пари. Отзадъ на шапката, върху косата, се пришивала „белушка" (бродирано платно съ коприна). Белушките били три вида: „малка и голяма коприщенка", шита съ червена коприна и „гарванъ", шита съ черна коприна. Младите булки били товарени по главата съ толкова пари, че ги заболевала шията. Една булка, като се върнала една вечерь отъ гостето и отъ хорото, хвърлила шапката си и казала: „Пуста остала тази шапка, че ми врата счупи!" Шапката и тежала три оки. Сукмани носили много тесни отпредъ и отзадъ по единъ платъ и отъ страните по единь, само че разрязанъ по диагоналъ на две. Ризи носили кълчищени (конопени), съ дълги поли до земята отъ памучно платно. Памука си предали сами съ махалката. На сукмана имало на долния край пришити разноцветни сукна и „купешки" ширити. Такъвъ сукманъ се казвалъ „сукненикъ". На полите на ризите пришивали дребни лъскави  металически кръгчета наречени „тремпета". Надъ ризата обличали шаечена антерия, а лятно време шаеченъ елекъ. Отгоре обличали „минтань",подплатенъ за зимно време съ кожи. Отзадъ подъ мишниците минтанътъбилънашаренъ съ сукно и коприна. Последните (минтаните) и до сега се носятъ отъ някои жени. Скутовете имъ се замятали отзадъ и привързвали съ „опашки", да не додяватъ,кога се работи. На краката си носели освенъ чорапи още лапчини и терлици отъ шаекъ. А най-отгоре на краката си носели калеври (обуща безъ клечки), а булките носили ремичени (червени) калеври. Трябва да се съжалява много, че на времето троянските  учители, свещеници, народни представители и пр. били толкова немарливи, че не изпратили въ етнографическия музей въ София троянска носия.   Мъжете носели на главите си рунтави кожени шапки, а косите си бръснели, като оставяли само ,,косакь"—чисто по азиатски. Гащите имъ били ушита отъ черъ шаекъ съ късо дъно, горе накъдрени съ „въркозунь". Върху въркозуня опасвали боядисанъ поясъ. Обличали отгоре дълги аби.подплатени съ кожи „коскуси" и „долахтанки". Отдолу носили калчищна риза, шаеченъ елекъ и антерия. 
 Следъ като въ Троянъ дошли хора отъ Одринско и Македония,  облеклото  се постепенно изменило. Най-голямо влияние въ това отношение е оказала Копривщица. Жените захванали да носятъ по-широки, после къдрави, сукмани, антерии и елеци отъ басми и аладжи, напълнени съ памукъ и нашарени съ шевове. На кръста си носели, нанизани на колань, сребърни чапрази. На врата си носели плетеници съ жълтици. Главата си забраждали съ чомберъ, а женените — съ два чомбера: единиятъ — „кадънски", а другиятъ отивалъ презъ ушите и брадата. Старите жени и сега така се забраждатъ. И троянско-копривщенската носия не е застъпена въ народния етнографически музей. Мъжете захванали да носятъ гащи съ дъно до земята, боядисани и обточени съ много гайтанъ. Женските сукмани, които не били къдрави, също били обточени отдолу и на пазухата съ гайтанъ.