Въ началото Троянъ се казвалъ село. До скоро, въ черквата, подъ полилея имаше мряморна плоча съ надпйсъ: „село Троянъ за черквата Св. Параскева - подарена отъ х. Калча отъ Пловдивъ". Жителите отъ троянската община, а доскоро и самите граждани, казваха: „ха да идим на. селу" (т. е. на Троянъ).
    На мястото на днешния градъ може би е имало само няколко хана за пренощуване на големите кервани съ стоки, а също и на турските войници. Такива са били: Шипковенскиятъ и Власковскиятъ ханове, дето сега са се заселили Шейтаните. Хората са живели по околните бърда и са се занимавали повече съ скотовъдство. Всеки родъ и следъ като се преселилъ въ Троянъ, си държалъ къща „въ гората". Тамъ работели лятно време имота и пасели добитъка. Презъ кърджалийско време, соб. даалийско, и презъ чумовото време (1837 год.), троянците бегали по колибйте си въ гората. Преданието разказва, че брашното често не стигало, та са чукали мамулени чукурки за брашно. Хората са били много прости и наивни. Не са се сещали да заематъ плодородните места (лъките), за да ги обърнатъ на ниви. Околните пастири са се събирали на празници въ определени черковища, та са клали курбанъ, яли са и пили, а младите следъ това са играли хоро. Това е ставало най-напредъ на "Кръста", въ града, а после, били определени и други места за разните празници въ годината. При некои черковища е имало и сергии  съ разни стоки: оризъ, соль, риба, памукъ, маниста, гребньове, царвули, медна тель и др. Около сергиите (дюкянчетата) почнали да се строятъ къщи и се положило началото на днешния Троянъ.